Белеврен (Село)

Област: Бургас

Население: 9 души[1](15 март 2024 г.)0,223 души/km²

Площ: 42,973 km²

Надморска височина: 406 m

Пощ. код: 8345

Тел. код: 05556

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 03349

История

Село Белеврен е с древна история. За това свидетелстват следите, оставени от траките, обитавали тези места – долмените.

Съвременното име на селото е със смесен произход – според някои „бел“ е славянската дума „бял“/бел и думата „еврен“, която на турски означава дракон .

В близост до Белеврен е имало римско селище в древността. Селото е било с изцяло турско население до Илинденско-Преображенското въстание ( 1903 ), след което то е било подменено от изцяло българско , когато е заселено с български бежанци от Тракия. Според една легенда, когато монаси пренасяли мощите на Света Петка през горите в Странджа, там, където присядали да починат, от мощите изтичал елей. А където капнел, от недрата на земята бликвала лечебна вода. И понеже Божиите служители били изтощени от дългия път, се налагало често да поспират. Заради това най-мистичната ни планина е осеяна с десетки параклисчета, вдигнати върху лековити аязма. Едно от тях се казва „Света Троица“ и се намира край село Белеврен, само на 3 километра от границата ни с Турция . От незапомнени времена местните хора пиели от извора за здраве и дълголетие. Аязмото се прочуло, че водите му лекуват различни заболявания – най-вече очни и рани, и при него често се отбивали хора и от съседните села. Има го и сега, макар че край него вече почти не стъпва човешки крак. Някога многолюдно, днес село Белеврен наброява едва десетина жители, все възрастни хора.

География

Село Белеврен се намира в планината Странджа , на 46 km от общинския център Средец и на 76 km от областния център Бургас . На 4 km на юг от селото се намира връх Арабаджи байр, който е равен по височина на най-високия връх на планината на българската територия – връх Голямо Градище, до Малко Търново.

Край селото минава Белевренската река , която е с дължина от 24 km. Тя се влива във Факийска река и е част от водосборния басейн на Черно море .

В землището на селото има няколко извора и следните местности: Райков дол, Цвятковица, Чакалово кашлище, Белевренски пост (Янчови цери), Паша дере, Четмаконак, Кривата поляна, Томова кория, Герге бунар, Арабаджи байр, Горното гробе, Дуан (Дован) дере, Домуз орман, Чарлак байр, Войнишкото кладенче, Баларбаши (Багарбаши), Чардак байр, Сяканата кория, Тънката кория, Керациновите мишета, Калъчбунар, Червената пръст, Тумбата, Чаталитово дърво, Калариново дере, Селска кория и др.

Събития

През 3 години се провежда земляческа среща на родените в селото и техните потомци. Панаирът се провеждал на Свети Дух всяка година. Провеждал се още един панаир на Аязмото всяка година на 2 юни , по стар стил свети Константин и света Елена.

Личности

Калоян Иванов Калоянов, възобновил параклис „Св. св. Константин и Елена“ в местността Аязмото Киряк Димитров Янков, сътрудник при разкопките на римските гробници в близост до селото Георги Иванов Калоянов (Гошо Калоянката), известен юрист с потекло от село Белеврен