Бродилово (Село)

Област: Бургас

Население: 251 души[1](15 март 2024 г.)3,58 души/km²

Площ: 70,189 km²

Надморска височина: 56 m

Пощ. код: 8282

Тел. код: 055068

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 06553

История

Селището се споменава в документи от 1498 г. във връзка с търговията със сол (вероятно само описателно, тъй като в източника на данните не се посочва име) с наличие на 32 домакинства. В турски документи от 1731 г. селището се споменава като „Пордикоз“. Открива се и в регистри на кааза Анхиало ( Поморие ) от XVII век . В карта на Хайнрих Киперт от XIX век е отбелязано с името Бродиво. Срещано е и като Берадиу.

През османското владичество селото неколкократно е ограбвано и опожарявано. Българското население е подложено на упорита гръцка асимилация . Селото е населявано от гърци - нестинари . При къщата на нестинарския старей Георги Глигор е имало нарочен нестинарски параклис .

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) , по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в турска територия. Върнато е на България след Междусъюзническата война по Букурещкия мирен договор от 1913 г. Гръцкото население се изселва, а на негово място идват българи-бежанци от Източна Тракия .

При преброяването на населението на Царство България през 1920 г. (първо след връщането на селото в България) селото е посочено като Бродилово, бивше Пордикос, с: 229 сгради и 308 домакинства; население местно 338 души и всичко налично (присъстващо) 1228 души, от което бежанци, руси емигранти и други са 894 души.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бродилово е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

Първото училище е открито през 1913 г., впоследствие основно училище „Екзарх Антим І“, закрито.

В края на 1940-те и началото на 1950-те години през селото е преминавала теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те години, поради мнението, че е неефективна.

География

Село Бродилово се намира на около 56 km юг-югоизточно от центъра на областния град Бургас , около 9 km южно от общинския център град Царево и около 7 km западно от град Ахтопол . Разположено е в най-източните разклонения на Странджа планина – около 5 km югозападно от най-близката част на брега на Черно море между Ахтопол и село Варвара , край левия (северния) бряг на река Велека , при неин брод , дал (предполагаемо) името на селото . На около 2,5 km север-северозападно от Бродилово се издига връх Папия (501,4 m) – най-високият връх на планинския рид Босна , намиращ се в югоизточната част на рида. Надморската височина в центъра на селото е около 30 m. Климатът е континентално-средиземноморски ; почвите в землището са преобладаващо наносни и жълтоземни .

Общинският път свързва Бродилово с третокласния републикански път III-9901 – на север в близост до град Царево и на юг и изток в близост до село Синеморец .

Землището на село Бродилово граничи със землищата на: село Кости на запад; село Българи на запад; село Изгрев на северозапад; град Царево на север; село Варвяра на север и североизток; град Ахтопол на изток; село Синеморец на югоизток; село Резово на югоизток. На юг землището на село Бродилово граничи с Република Турция .

Населението на село Бродилово, наброявало 1197 души при преброяването към 1934 г. и 1430 към 1946 г., намалява до 813 към 1985 г. и 209 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 264 лица, за 261 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група .

Събития

1 април – Ден на хумора и шегата. 23 април – Лазаруване . 23 май – Фестивал на зелениката . 17 – 18 февруари – кукеров ден (паликош) Втората събота и неделя на август (Св. Панталеймон стар стил) – Ежегоден панаир с нестинарски танци.

Личности

Димитър Деликостадинов (1860 – 1936), български свещеник и революционер, служил в църквата в родното си село Маджура