Българи (Село)
Област: Бургас
Население: 37 души[1](15 март 2024 г.)0,84 души/km²
Площ: 44,403 km²
Надморска височина: 293 m
Пощ. код: 8274
Тел. код: 059069
МПС код: А
ЕКАТТЕ: 07291
История
Древното име на селото е Ургури , по името на прабългарското племе, охранявало крепостта, разположена наблизо.
В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. – една година след завладяването на Константинопол . Впоследствие през втората половина на 17 век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало .
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана от Джеймс Уайд в Лондон през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война .
От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. След Руско-турската война от 1828 – 1829 година жители на Българи се изселват в Южна Русия , но след две години една част от тях се връщат. Потомците им и до днес носят прякора „русийковци“.
Поп Георги Стоянов Джелебов е в основата на борбата на селото за независима църква и национална свобода. Той организирал по-будни и родолюбиви българи в Бургас и създал българска община с цел откриване на българска църква и училище, и тръгнал наново по селата. В с. Граматиково след посещението на поп Георги първи се отказал от гръцката църква Коста Полименов. Последвал го цялото село, а след тях селяните от Ургари ( Българи ) и Мързово ( Кондолово ).
След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя . Половината от жителите се преселват в новообразуваното крайморско село Кюприя (днес Приморско ).
Към края на ХІХ век селото остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.
Селото влиза в границите на България в 1913 година след териториалните промени на България в резултат на Балканската война . След Първата световна война няколко семейства от Българи се заселват в местността „Лисово“ по посока на Мичурин и образуват село Изгрев .
В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4 – 5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите – Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис, Ялоньето, Кабурич, Грудево.
Българи е било център на община, към която са се отнасяли Лисово ( Изгрев ), Мързево ( Кондолово ), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През 1920-те години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб“. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. – 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи.
Името му остава Вулгари (Вургари, което е гръцкият вариант на Българи) до 1934 година.
География
Село Българи се намира на около 51 km юг-югоизточно от центъра на областния град Бургас , около 14 km югозападно от общинския център Царево и около 21 km североизточно от град Малко Търново . Разположено е в южната част на странджанския планински рид Босна , върху малък местен рид, заобиколен от три страни с дълбоки долчини. Надморската височина в центъра на селото е около 294 m, а преобладаващият наклон на терена е на юг.
Северно край село Българи минава второкласният републикански път II-99 , който на югозапад води през село Граматиково към Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев към връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 ( Европейски път Е87 ). Общински път – отклонение от път II-99 край Българи, води на югоизток до село Кости . Селото има и на северозапад през село Визица пътна връзка с първокласния републикански път I-9.
Землището на село Българи граничи със землищата на: село Кондолово на запад и северозапад; село Изгрев на север и североизток; село Бродилово на североизток; село Костѝ на изток и югоизток; село Сливарово на юг (около 60 m граничен участък); село Граматиково на юг и югозапад.
Село Българи е в обхвата на Природен парк „Странджа“ .
Събития
Българи е единственото село в Странджа със статут на фолклорен резерват. Обичаят нестинарство е запазен в автентичния си вид. Оттук е и последната „истинска“ нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на селото на 3 и 4 юни. Тогава жителите на селото почитат светците Константин и Елена , които са патрон и на църквата в селото. Тя е строена след Илинденско-Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая нестинарство .
Личности
Илия Дамов Татарчев (1874 – ?), български революционер от ВМОРО , четник при Михаил Герджиков и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Митрю Митрев (1866 – ?), български революционер, определен за войвода на смъртната дружина във Вургари, по време на Илинденско-Преображенското въстание е в отряда на Михаил Герджиков и участва в нападението на Василико .