Граничар (Село)

Област: Бургас

Население: 16 души[1](15 март 2024 г.)0,628 души/km²

Площ: 25,97 km²

Надморска височина: 310 m

Пощ. код: 8347

Тел. код: 05556

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 17779

История

Старото име на селото е Тикенджа. Жителите вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Селото е било пункт за подпомагане на революционното движение в Одринско. По време на Септемврийското въстание през 1923 година фелдфебел Тодор Ташев началник
на граничния пост установява народна власт в село Граничар.

География

Село Граничар се намира в югозападната част на община Средец, в планински район – на 2,5 км от турската граница, на 35 km от общинския център Средец и на 66 km от областния център Бургас . Селото е разположено на около 340-350 м надморска височина. Съседни на него села са: на изток – село Евренозово; на запад – с. Белеврен и с. Кирово; на север – с. Тракийци и с. Близнак.

Релефът е пресечен, но проходим. Най-високата точка е връх Батак чешме (508 м).

Климатът на селото е преходно средиземноморски. Средногодишната амплитуда е около 22 градуса. Снежните дни са около 26. Въздухът в района на селото е чист, свеж, приятен за дишане и не отстъпва на района на Сандански.

Водоизточници на селото са реките Белевренска и Наша река, а също така и потоците Хаджи дере, Кьомурлука, Козели бунар, Кълна бунар, Чардак баирски дол, Костов дол и Пиячкин дол. Всички тези потоци се вливат в река Факийска (която носи името на село Факия, недалеч от село Граничар).

дива свиня, сърна, заек, лисица, вълци, язовец, таралеж, дива котка, чакал.

лястовици, врабчета, врани, гълъби, чучулиги, орли, соколи,кълвач, щъркели (обикновено са бели, но се срещат и черни), др.

пепелянка, усойница, гущери, смоци и костенурки.

пъстърва, мряна, речен кефал.

Събития

Панаир всяка последна събота на месец август.

Личности

Желю Димитров – инициатор и реализатор на книги за селото – „Село Граничар“, „Народни песни създадени в село Граничар“

Друго

До началото 20 век жителите на селото са ползвали къщи, останали от юруците, направени от колове пръти и пръст. Не е имало тавани под покривите, а подът е правен от трамбована глина, която периодично е била измазвана с нова глина, смесена с оборски тор.

След 1920 г. започва строене на нов тип къщи на два етажа. Приземният етаж е служел за обор на добитъка и склад за жито, а горният етаж е бил за живеене. Стаите за живеене са били обикновено две – едната е била антре, а другата е служела за хамбар на дрехи и храна. Тези къщи са имали таван, а покривът е бил покрит с керемиди. Имали са също така стъклени прозорци, основи от камък и стени от ръчно дялани дъски или тухли.

Облеклото на мъжете и жените в селото е рупско, както и облеклото в съседните села Близнак и Варовник. В другите села около Граничар обаче са различни – те са били тронско и загорско.

Мъжкото облекло – потури; веленче (елече); салтамарка; пояс (близо 2 метра, навит около кръста); калпак от овча кожа; риза (дълга до коляното); цървули от кожа на домашно животно или гума; навуща обвити по краката до коляно, стегнати от сукари направени от козина. В студено време са носели ямурлук, а обуща от гьон са носели по-младите по време на празник.

Женското облекло – два чумка (долният – дълъг до петите, а горният – до кръста); пояс около кръста (за младите – зелен или червен, а за старите – черен); вълнена престилка; забрадка – за младите бяла, за старите – черна; риза дълга до прасците; вълнени чорапи; обеци, наниз от пари на шията (в празнични дни). За работа са обували цървули от кожа и гума.