Драчево (Село)

Област: Бургас

Население: 606 души[1](15 март 2024 г.)18,1 души/km²

Площ: 33,474 km²

Надморска височина: 65 m

Пощ. код: 8319

Тел. код: 055505

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 23604

История

Заселено е през 1830- 1840 г. Било е турско и се е наричало Къркчалъ (четиридесет драки). Земята владеел Осман бей, който имал многолюдна челяд. На полето и във фермите на бея имало работа и заприиждали, и се заселили българи. След Руско-турската война турците се изселват и в селото остават само българи. В края на XIX век етнографът Димитър Маринов отбелязва жителите на Къркчалъ и няколко съседни села като рупци , предполагайки въз основа на неясни местни легенди, че те са потомци на бежанци от насилствената ислямизация в Родопите през XVII век.

Постепенно в селото се заселват и много българи бежанци от Източна Тракия, предимно от Лозенградско, бягащи от турците през 1903 – 1904 г. ( Преображенското въстание ) от селата Кулата, Паспалово, Терзидере, Каракоч, Ковчаз, Цикнихор. Благоприятните условия за земеделие привлекли преселници от селата Момина църква, Горска поляна и Горно Ябълково. Към края на 19 век в Къркчалъ вече живеят около 280 домакинства, които обработват 15 хиляди декара земя.

През 1934 г. Къркчалъ се преименува с българското име Драчево.

Първата черква е построена от плетеница, измазана с кал и вместо камбана, се е използвало дървено клепало. Новата, масивна черква е изградена през 1902-1903 г., с една медна камбана, монтирана на камбанарията в двора.

Първото училище, с начален курс е открито през 1886 г., в две стаи от къща. По-късно е построена масивна сграда на един етаж. През 1937 г. е надстроен и горният етаж и е открита прогимназия „Св. св. Кирил и Методий“, от първи до трети (днес седми) клас.

Читалище „Изгрев“ е основано през 1930 г.

География

Селото е разположено на североизточните разклонения на рида Кара тепе, северната част на Странджа планина , на 9 km източно от общинския център Средец и на 29 km от областния център Бургас . Край него е известната красива местност Фъкъ дере, през която тече Факийска река . Популярни местности в землището на селото са: Елинските гробища, Двата гроба, Капаклията, Юрта, Каишбаир и др.

Събития

Всяка година се провежда събор в селото на 9 септември .

Личности

В селото е родена странджанската народна певица Комня Стоянова – основател и солист в Държавния ансамбъл „Филип Кутев“, София .

Певицата е сред съоснователките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. С ансамбъла и като солистка пее в много европейски страни и САЩ. Записва много песни в БНР и „Балкантон“. Особено популярни сред тях са: „Турчин робини караше“, „Булко Тудорко“, „Бяла Стана“. В пеенето ѝ могат да се открият черти на най-древния песенен стил от Странджа. През 1994 година името ѝ е включено в Световната енциклопедия „Музиката на света“, издадена в Лондон.

Селото е дало много учители, лекари, инженери, икономисти и един професор Иван Стоянов Димов.