Българско знаме

Дрянковец (Село)

Област: Бургас

Население: 204 души[1](15 март 2024 г.)79,6 души/km²

Площ: 24,565 km²

Надморска височина: 318 m

Пощ. код: 8524

Тел. код: 05536

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 23889

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Къзълджик . Преименувано е на Дрянковец през 1934 г.

От периода 1925 – 1970 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Народно начално училище „Кирил и Методий“ в село Дрянковец.

От периода 1950 – 1996 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първи май“ – село Дрянковец, Бургаско . В списъка на фондове от масив „C“ на архива са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които стопанството преминава:

ТКЗС „Първи май“ – с. Дрянковец, Бургаско (1950 – 1958); ТКЗС „Дрянковец“ – с. Дрянковец, Бургаско (1990 – 1992) и Ликвидационен съвет на ТКЗС „Дрянковец“ – с. Дрянковец, Бургаско (1992 – 1995).

След 1958 г. ТКЗС „Първи май“ – село Дрянковец се влива в ТКЗС с център Айтос (от 1958 г. – Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „В. И. Ленин“ – Айтос), а след това – в ОТКЗС село Мъглен. През 1995 г. стопанството – под формата отново на ТКЗС „Дрянковец“, е ликвидирано.

География

Село Дрянковец се намира на около 10 km на изток-югоизток от град Айтос . Разположено е в средната част на Айтоската планина и е застроено по полегатия долинен склон южно от течащата на запад местна река (от поречието на Айтоска река ), на която около 300 m западно извън селото има малък язовир (микроязовир) – „Текме тарла 1“, с площ около 8 ha . Североизточно от селото е началото на вливащата се в Черно море река Ахелой .

Общинският път до Дрянковец е едно от разклоненията – това на изток, на общинския път от Айтос, водещ и към селата: Пещерско на североизток; Мъглен и Черна могила на изток-североизток; Съдиево на югоизток, като последното има непосредствена връзка и с минаващия през Айтос първокласен Подбалкански път . Надморската височина на пътя при влизането в Дрянковец от запад е около 270 m, в източния и южния краища на селото нараства до 340 – 350 m, а на североизток към реката намалява до около 290 m.

Населението на село Дрянковец , наброявало 1006 души към 1934 г., намалява бързо до 253 към 1975 г. и по-бавно – до 173 (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 158 лица, за 35 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 120 – към „ турска “ и за останалите не е даден отговор.