Дъскотна (Село)

Област: Бургас

Население: 756 души[1](15 март 2024 г.)51,8 души/km²

Площ: 14,598 km²

Надморска височина: 129 m

Пощ. код: 8561

Тел. код: 059400

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 24699

История

Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума „дискос“ – плосък овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.

Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Под името Дискотна селото се споменава в турски документи от 1676 г. Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва „автономния статут на хората му“.

Село Дъскотна е било център на бивша община в състав от 9 села.

В Държавен архив – Бургас се съхраняват документи от периода 1959 – 1995 г. на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – село Дъскотна, Бургаско , което преминава през няколко промени на организацията и наименованието:

Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1959 – 1975); Клоново стопанство – с. Дъскотна, Бургаско (1978 – 1983); Комплексна бригада – с. Дъскотна, Бургаско (1984 – 1989); Трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1989 – 1991); Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1991 – 1992) Ликвидационен съвет на Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1992 – 1995).

География

Село Дъскотна е разположено в Източна Стара планина , в подножията на Върбишка планина и Мандра баир , в долинно разширение на река Луда Камчия и река Казан дере . Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно алувиални, алувиално-ливадни и излужени канелени горски почви .

През Дъскотна минава третокласният Републикански път III-208 , който на север води през селата Билка , Аспарухово и Комунари към град Дългопол , а на юг – към град Айтос , с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина в границите на Дъскотна на пътя е около 140 m от юг и около 120 m – от север, а в североизточната и югоизточната части на селото нараства до около 160 – 170 m. Северно от Дъскотна има гара на минаващата покрай селото железопътна линия Карнобат – Комунари , част от Главна железопътна линия № 3 Илиянци (София) – Варна . Дъскотна се обслужва и с автобусен транспорт.

От юг в близост с пътя тече Голяма река (Шиваровска, Боаздере ), която се влива в Луда Камчия западно от селото.