Евренозово (Село)

Област: Бургас

Население: 28 души[1](15 март 2024 г.)0,677 души/km²

Площ: 42,564 km²

Надморска височина: 307 m

Пощ. код: 8363

Тел. код: 05959

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 27022

История

Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от 1676 г. В турски документи от 1731 г. се споменава с имената Евренос и Евренкьой. Името на селището произлиза от старотурската дума "еврен" - змей и се свързва с големия брой долмени в околностите му - местното им название е “змеюви къщи”. Селището е влизало в привилегированата област Хасекия . Населението му е предимно турско и се изселва след присъединяването на областта към България след Балканската война ( 1912 – 1913 г.). През следващите години Евренозово е отново заселено с български бежанци от Източна Тракия . Към 1926 г. населението на селото е 490 души.

География

Евренозово се намира в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“ . На 5 km югозападно от селото преминава река Велека , на 7 km е разположено село Звездец , на 28 km се намира общинския център Малко Търново и на 61 km е разположен областния център Бургас .

Личности

Жельо Манолов (1916 – 1942) – деец на българското революционно работническо движение. Милка Коларова (1927 – 2021) – дългогодишен преподавател в ЕСПУ „Васил Левски“ – гр. Малко Търново, краевед, автор на книгите: „Малко Търново – Страници от миналото“ (I и II част) и „Евренозово през вековете“, почетен гражданин на Малко Търново от 2015 година Вълкан Кехая (убит на 8 април 1924 г.) – кехая в село Евренезово през периода 1913 – 1924 г.