Емона (Село)

Област: Бургас

Население: 65 души[1](15 март 2024 г.)1,85 души/km²

Площ: 35,34 km²

Надморска височина: 108 m

Пощ. код: 8252

Тел. код: 0556

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 27454

История

Село Емона носи името си от древногръцкото име на Стара планина Аемон. Местността Иракли е наречена така от преселници гърци, в памет на местността, от която идват – Ераклеа в днешна Гърция .

Тези земи са менили имената си в зависимост от историческите периоди. Ераклеа Понтика са се наричали земите от Месемврия до Констанца . В по-късен период развитието на корабоплаването и търговията води до разцвет на този район, наречен тогава Навлох (Naulochus, старогр. пристанище), което прераснало в четири пристанищни селища – днешните Бяла , Обзор , Иракли и Емона в близост до края на Стара планина – HAEMI EXTREMA.

Първите исторически сведения за региона, в които Емона се споменава като град, са от VII в. През VIII – XIV в. пристанището на Емона е известно на мореплавателите, а носът се среща на много карти от XVII в. Районът около средновековния град Емона е бил силно развит. На югоизток на около километър и половина от селото се намира и църквата „Свети Никола“, обявена за паметник на културата. Тя е част от средновековния манастир „Св. Никола“, създаден около Х в. През 1805 г. манастирът е разрушен от кърджалии , но впоследствие възстановен.

Останки от предишните сгради и сега се откриват в близост до отвесните скали, с които планината слиза в морето. Антична, късноантична и средновековна крепост „Аристеум“/ „Емона“ се е издигала в местността „Старата крепост“. Намирала се е на мястото на днешния фар. Останките и са открити при строежа на фара. В днешно време са почти заличени. През 1278 г. е завладяна от византийците, през 1366 г. от савойците. През 1367 г. жителите на Емона се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта е във владение на Деспот Добротица . През 1388 – 1389 г. е завладяна от турците, а окончателно е унищожена през март 1453 г.

Останки от крепостта Емона са регистрирани от К. Шкорпил при изкопни работи през 1888 г. на нос Емине. Разкрити са части от крепости стени, но системни археологически проучвания не са предприемани. Първото сведение за Емона дължим на Идриси , който я поставя между Поморие и
Варна.

На нос Емине е била разположена крепост – Палеокастро (Стара крепост) или античното „Аристеум“. Намирала се е на мястото на днешния фар, останките ѝ са открити при строежа на фара. В днешно време са почти заличени. Фарът на нос Емине е открит на 15 декември 1880 г., кулата е висока 9,4 метра.

Крепостта Емона е била обект на множество нападения и завоевателски нашествия. При едно от тях тя пада във владение на граф Амадей Савойски , но няколко месеца по-късно местните жители прогонват завоевателите. Градът и неговите заселници на няколко пъти са се местили нагоре в планината поради честите набези на пирати.

Упадъкът на Емона започва по време на османското владичество и с течение на времето крепостта е разрушена. С трудно достъпно за големи кораби пристанище, Емона остава настрани от бурния икономически растеж на новоосвободените територии на Княжество България в края на XIX в. Вековните дъбови гори в региона са били изсечени и преработени в дървени въглища по време на Османското владичество и бреговете оголени. Последните хроники описват Емона като градче, а някъде се говори за село от 1000 къщи.

В началото на ХХ в. голяма част от местното население – наследници на понтийски гърци, се изселват в Гърция , а в техните къщи се настаняват изселени българи от Турция . Селото е било с училище , читалище , с развито животновъдство и земеделие. През годините на социализма селото попада в гранична зона и достъпът до него е ограничен.

География

Село Емона е разположено в северозападната част над нос Емине . Намира се на 39 km от общинския център Несебър , на 68 km от областния център Бургас и на 17 km от град Обзор .

Събития

Ежегодно се организира седмица на културата и изкуствата „АРТ Емона“, която събира на импровизирани сцени в селото изтъкнати музиканти, артисти и художници. Постъпленията от бенефиса се използват за реставрирането на църквата „Св. Никола“.