Зайчар (Село)

Област: Бургас

Население: 1109 души[1](15 март 2024 г.)48,3 души/km²

Площ: 22,975 km²

Надморска височина: 414 m

Пощ. код: 8557

Тел. код: 059405

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 30243

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Гюдженлер . Преименувано е на Зайчар през 1934 г.

География

Село Зайчар се намира около 10 km на запад-югозапад от общинския център село Руен и 10 km на северозапад от град Айтос . Разположено е в северните склонове на Карнобатската планина , Източна Стара планина , край река Голяма (Алма дере, известна на различните места по течението ѝ и като Боаздере , Шиваровска река , Коджадере ) (десен приток на река Луда Камчия ), която има началото си в южните околности на селото. Общински път свързва Зайчар със съседното на север село Вресово и минаващия през него третокласен републикански път III-7305 , както и с близкия източно от Вресово третокласен републикански път III-208 , който на север води към град Дългопол , а на юг – към град Айтос , с отклонение по третокласния републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина е около 416 m при влизането на общинския път в Зайчар от изток, нараства бавно на запад до към 430 m в северозападния край на селото, а на югоизток около реката намалява до около 370 m.

Климатът е преходноконтинентален с планинско климатично влияние, в землището преобладават лесивираните почви .

Населението на село Зайчар наброява 798 души към 1934 г. и запазва приблизително такова равнище до 1956 г., към 1965 г. нараства рязко, има максимума си – 1182 души към 1985 г., а към 2018 г. наброява (според текущата демографска статистика за населението) 1110 души.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1132 лица, за 1108 лица е посочена принадлежност към „ турска “ етническа група и за останалите не е даден отговор.