Зидарово (Село)

Област: Бургас

Население: 1219 души[1](15 март 2024 г.)20,2 души/km²

Площ: 60,29 km²

Надморска височина: 16 m

Пощ. код: 8160

Тел. код: 05519

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 30822

История

Историята на селото е доста стара. Селото е основано през 17 век от преселници от село Свети Никола (днешно Черноморец ). Първоначално селото се е казвало Дюлгерлий, но след края на Османското владичество селото е прекръстено на Зидарово. През 1913 г. вследствие геноцида и погрома над българското население в Одринска Тракия от страна турската армия, в село Зидарово се заселват десетки бежански семейства, главно от Лозенград и Бунархисар . Селото е посещавано два пъти от Васил Левски .

През 1941 г. селото се споменава под името Дюлгери в архивен документ от Бургаската областна дирекция за състоянието на службите, настроенията и пропагандата сред населението.

География

Зидарово се намира на стратегическо място, близо до планина и море – би могло да стане доста известно курортно селище, което да привлича множество почиващи на атрактивни цени.

През него преминава река Факийска, която се влива в Мандренското езеро (язовир), най-голямото езеро на територията на Република България.

В Зидарово има забележителности, които си струва да се видят. Една от тях е Аязмото – носи се легенда, че преди време членове на комунистическата партия, под въздействието на алкохол, са го разрушили, но не след дълго те и техните семейства намерили смъртта си. В този параклис, наречен Аязмото, има лековит извор – носят се легенди, че слепите, които си измият очите, проглеждат. Говори се също, че желание, пожелано там, се сбъдва.

Събития

Всяка година през вторият уикенд на месец май се провежда традиционният събор или така наречен панаир в селото.

Кукеров ден се празнува през пролетта на Месни заговезни, като се събират съселяни от цяла България. Кукерите са запазили автентични кожени костюми. Носят маски на лицата си и дървени калъчи, пояси със звънци, тук наричани тучове на кръста. Изпълняват древните обичаи. В групата на кукерите атракция са булката, арачара и дяволчетата, които цапат със сажди, за здраве и берекет. Празникът събира множество хора от селото и такива, които живеят и работят извън селото. Много населени места от цялата страна са взаимствали от традициите на зидаровския Кукеров ден. Това е един много голям празник за селото. На следващата седмица на Сирни Заговезни се палят огньове и цяла вечер се празнува, преди на следващия ден да започнат Великденските пости.

През годините местните хора възстановиха и празника на Аязмото. През първият петък след Великден, се събират хора от село и околията и се дават курбани за здраве. Празника е известен още, като малкия събор. Има много музика и почерпка за здраве, а ако има желаещи деца, ги пускат да се преборят.

Традициите в Зидарово са запазени от години, а заедно с традициите жителите са съхранили и уважението към своите родители и прародители.

Друго

Един от най-големите дарители в Бургаско, Александър Георгиев – Коджакафалията, е роден в село Зидарово. Поставен му е и паметник в центъра по инициатива на Христо Бардуков, общински съветник по това време, като за целта са събрани средства и материали от много дарители.

При създаването на ансамбъл „Филип Кутев“ са поканени да свирят музиканти от Зидарово, като Георги Тодоров-Генсо и Стоян Величков . От Зидарово са излезли и много добри строители – дюлгери, а може би и от там да произлиза името на селото.