Карагеоргиево (Село)

Област: Бургас

Население: 1383 души[1](15 март 2024 г.)50,1 души/km²

Площ: 27,612 km²

Надморска височина: 156 m

Пощ. код: 8543

Тел. код: 05534

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 36227

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Малко Ченге . Преименувано е на Булчино през 1934 г. и на Карагеоргиево през 1949 г.

В османотурски данъчен регистър от 1676 г. селото се споменава с името Ченге , а от 1731 г. – като Дженге .

От периода 1948 – 1995 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Социализъм“ – с. Карагеоргиево, Бургаско . В списъка на фондове от масив „C“ на архива са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които стопанството преминава:

ТКЗС „Единство“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1948 – 1954); ТКЗС „Социализъм“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1954 – 1958); Аграрно-промишлен комплекс – Айтос, смесена бригада – с. Карагеоргиево, Бургаско (1986 – 1989); ТКЗС „Единство“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1990 – 1992); Земеделска производствена кооперация „Единство“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1992 – 1992) и последно Ликвидационен съвет на Земеделска производствена кооперация „Единство“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1992 – 1995).

География

Село Карагеоргиево се намира на около 6 km северозападно от общинския център град Айтос . Разположено е в южните поли на източната част на Карнобатската планина , Източна Стара планина . Климатът е преходноконтинентален със слабо морско климатично влияние, в землището преобладават наносни и канелени почви. Поминъкът се основава на зърнопроизводство, отглеждане на технически култури (слънчоглед, захарно цвекло), лозарство, овощарство (череши, праскови, орехи), тютюнопроизводство, овцевъдство, козевъдство, говедовъдство.

Общински пътища свързват Карагеоргиево на югоизток с Айтос, на юг със село Поляново и – след пресичането на първокласния Подбалкански път – село Пирне и на запад със селата Тополица , Раклиново , Кликач , Черноград и други. На около 1,5 km южно от Карагеоргиево минава железопътната линия Пловдив – Бургас , на която има гара , обслужваща селата Карагеоргиево и Поляново. Надморската височина в центъра на селото е около 165 m, на север нараства до около 200 – 220 m, а на юг намалява до около 150 m.

Населението на село Карагеоргиево наброява 733 души към 1934 г., вследствие на миграция намалява до 553 към 1956 г. и нараства до 1409 (максимум) към 1985 г., а към 2018 г. има численост 1305 души (по текущата демографска статистика за населението).

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1347 лица, за 17 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 1249 – към „ турска “, за 71 – към ромска и за останалите не е даден отговор.

Личности

Иван Кожухаров (Карагеоргиев), Ботев четник