Козичино (Село)

Област: Бургас

Население: 147 души[1](15 март 2024 г.)1,5 души/km²

Площ: 98,368 km²

Надморска височина: 413 m

Пощ. код: 8224

Тел. код: 05969

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 37753

История

Един от центровете на ваяците със запазен уникален архаичен диалект и фолклор. Най-ранните данни за село Козичино са от първите векове на османското владичество . От данъчен документ от 1676 година разбираме, че от Еркеч е събран ечемик. Друг документ от 1731 година гласи, че приходът от овцете през тази година в община Анхиало силно е намалял, поради лютата зима. Заповядано е да се извърши преброяване на овцете и опис в населените места в общината, сред които се споменава и Еркеч. Точното местоположение на селото се е знаело. Интересно е да се припомни, че Еркеч е създаден като село и винаги е бил село, въпреки че през 1828 г. е наброявал повече от 300 къщи и е бил областен център./ За сравнение Бургас е обявен за „град“ едва на 22 септември 1862 г. само с 56 рибарски къщи, благодарение на султански указ на Абдул Азис , от същата дата . Този факт обяснява защо от всички околни села са идвали хора данъкоплатци в Еркеч, за да си плащат таксите и данъците и „еркен-геч“ /набързо/ са си отивали. В това древно село народната памет показва 4 /четири/ гробища в различни местности, според развитието на селото през вековете. Историците оценяват датировката на създаването на дадено селище косвено по неговите гробища. Всяко гробище се оценява на 100 – 120 г. давност. Така грубо може да се изчисли, кога е възникнало селото – в края на 16 век. В тази сметка не влиза петото гробище, предназначено за неканени и зловредни гости, намиращо се в местността „Патронска кория“. В това тайно през онези години гробище еркечани са хвърляли труповете на убити хора по време на османското владичество. Днес то пак съществува, но не тайно. Знае се и се ползва като септична яма за умрели животни. Представлява естествена природна вдлъбнатина, приличаща на дълбок кладенец .

В землището на Козичино е направено археологическо откритие на съкровище от сребърни дирхами на Златната орда , вероятно укрито около 1399.

География

Селото се намира на 39 km от общинския център Поморие и на 47 km от областния център Бургас .

Събития

Това е единственото село в България, в което лазарките са празнували преди години два поредни дни На Лазаровден – „Малко Лазари“ и на Цветница – „Голямо Лазари“. Така е било, когато селото е било многобройно. На „Лазаровден“-/събота/ -празнували малките момичета, а в неделя „Цветница“ – момите. Сега всички играят „Лазари“ само в неделя – Цветница, заради малката раждаемост в селото. Първо играят големите моми, но след като се оттеглят, стари баби и невръстни внучки продължават на освободената сцена. Обичаят се изпълнява така, както се е изпълнявал преди векове изпълнен с много колорит и красота. Сбора на селото се празнува на Петков ден /„петки“/ по стар стил. Същият ден е и празник на църквата в селото „ Света Петка -Параскева“

Личности

Душо Желев , български революционер, войвода на ВМОРО Петко Великов (1833 – 1931) – посреща Васил Левски през 1871 и 1872 г. За освобождението на България допринася с 42 златни монети и е ръкоположен от Дякона в дома си. /спр. „Еркеч“ – проф. Петър Куцаров/ Рою Петков (1880 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година