Кости (Село)
Област: Бургас
Население: 168 души[1](15 март 2024 г.)2,19 души/km²
Площ: 76,639 km²
Надморска височина: 27 m
Пощ. код: 8283
Тел. код: 055069
МПС код: А
ЕКАТТЕ: 38947
История
В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили .
Най-ранното писано свидетелство за селото е в турски регистър от 1488 г. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало ( Поморие ) през 17 век . Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия .
През Руско-турската война от 1828 – 1829 г. се споменава като „гръцко село“. След 1878 г. селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци . Прочуто е било със своите нестинари .
По времето на Преображенското въстание в 1903 г. селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 1920-те години в Гърция – така например гърци от Кости са заселени в 1922 г. в българското сярско село Какараска . На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия , предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит , град Малък Самоков и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия.
В края на 1940-те и началото на 1950-те години селото е крайна гара на теснолинейката с 600 mm междурелсие Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те поради неефективност.
През 2004 г. е закрито основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Кости.
География
Село Кости се намира на около 55 km юг-югоизточно от центъра на областния град Бургас , около 13 km югозападно от общинския център Царево и около 23 km изток-североизточно от град Малко Търново . Разположено е в югоизточната част на странджанския планински рид Босна , в ограничаващата рида от юг долина на река Велека , край левия (северния) бряг на реката. Надморската височина в центъра на селото е около 27 m, а преобладаващият наклон на терена е на юг.
Почвите са главно жълтоземно-подзолисти и алувиални и алувиално-ливадни. Климатът е преходно-средиземноморски с мека зима.
Общински път от Кости на северозапад прави връзка при село Българи с второкласния републикански път II-99 , който на югозапад води през село Граматиково към Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев към връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 ( Европейски път Е87 ).
Землището на село Кости граничи със землищата на: село Сливарово на югозапад; село Българи на запад и север; село Бродилово на север и изток. На юг землището на село Кости граничи с Република Турция .
Село Кости е в обхвата на Природен парк „Странджа“ .
През Кости е минавал старият път от Малко Търново за Василикò и за Ахтопол .
Населението на село Кости, наброявало 1295 души при преброяването към 1934 г. и 1681 към 1956 г., намалява до 700 към 1985 г. и 187 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 249 лица, за 234 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 9 – към „ ромска “ и за 6 – „не отговорили“.
Събития
Всяка година през лятото в селото се провежда панаир. На него се играят задължителните и характерните за селото /както и за Бродилово/ нестинарски танци, запазени от дълбока древност.
Личности
Златка Ставрева , странджанска народна певица Милчо Атанасов , футболист