Лозарево (Село)
Област: Бургас
Население: 744 души[1](15 март 2024 г.)30,1 души/km²
Площ: 24,758 km²
Надморска височина: 237 m
Пощ. код: 8440
Тел. код: 05576
МПС код: А
ЕКАТТЕ: 44029
История
Районът, върху който се простира днешното селско землище, има хилядолетна и изключително богата история. Селищната могила в местността „Черковището“ сочи като начална дата на заселване по тукашните места VІ хил. пр.н.е., през т.нар. неолитна епоха . През V – ІV век пр.н.е. недалеч от Лозарево, по поречието на р. Голяма Камчия се оформя един от първите династични центрове на Одриското царство . След ликвидирането му земите на днешното лозаревско землище са включени към стратегията Анхиало (дн. Поморие). Жителите на процъфтяващото укрепено селище в м. „Ак Бунар“ се радват на спокоен живот докъм средата на ІІІ век. През периода 240 – 269 г. настъпва истински ужас върху територията на империята . Спокойствието е възстановено едва при император Диоклециан . В резултат землището на Лозарево се оказало част от новата провинция Хемимонтус с център Адрианопол (дн. Одрин).
В местността „Градището“ са открити останки от антична крепост, включително от две раннохристиянски базилики , едната датирана към V век.
През втората половина на VІІІ в. България изпада във властова криза, от което се възползва Византия . Съществува предположението, че в района на Лозарево се е намирала средновековната византийска крепост Голое, определяна като хипотетичен епископски център от ХІ – ХІІ век. Единственото сигурно, което се знае за Голое, е, че се е намирала в митрополията Хемимонтус с център Адрианопол (Одрин).
През 1371 г. Сунгурларската долина е завладяна от османските турци. В османските регистри от ХVІ век се появяват селищата Ак Бунар и Комарева, което позволява да се приеме, че уседналият живот се възстановява през втората половина на ХV век, а от втората половина на същия век се среща само името – Комарево. В периода на кърджалийските години, Комарево не било подминато от разорение. В този размирен период в района свещенодейства поп Стойко – бъдещият епископ Софроний Врачански . След приключването на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. стартира масова емиграция на жители на Комарево към Влашко и Бесарабия (1830 – 1834). През 1850 г. е открито училището в с. Комарево, което е първото в Сунгурларската долина, с пръв учител поп Стефан Тодоров, селски свещеник (надгробният му кръст и днес стои в черковния двор).
Лозаревската църква „Св. Димитър“ е в днешния си вид от 1858 г., но предвид практиката през османското владичество да се строят християнски храмове върху по-стари такива, то може да се приеме, че тя е изградена по-рано, между 1834 и 1850 г. Българското общинско управление в с. Комарево е основано през 1853 г. с пръв мухтар (кмет) Добри Желев, който кметува до 1858 г. През януари 1878 г. селото е нападнато и опустошено от башибозук ; една част от населението бяга в Карнобат , а оттам в Бургас. След Освобождението на България, в Комарево се провеждат избори, при които е избран за първи следосвобожденски кмет Гюро Колев (кметува до 1881 г.). Селото е окончателно освободено от османска зависимост през 1885 г. През 1905 г. е основана първата земеделска задруга в селото, а от 1907 г. лозарството съставлява важен отрасъл, който осигурява сериозни доходи на селото. През 1920 г. е основано читалище „Светлина“, а през 1927 г. е изградена и детска градина. Сегашната сграда на основното училище „Христо Ботев“ е построена през 30-те години на ХХ в. През 1938 г. селото е преименувано от Комарево на днешното Лозарево. След 1944 г. с. Лозарево запазва челното си място в района. По време на социалистическата планова икономика в селото работи единственият в България цех на „Винпром“ за производство на вермути . Преди това от 1933 г. с помощта на кооперация „Сеялка“ се открива винарска изба.
География
Селото се намира на 9 km от общинския център Сунгурларе , на 73 km от областния център Бургас и на 344 km от столицата София . През селото минава Ришкия проход , а на 30 km се намира и автомагистрала „Тракия“ . Землището на Лозарево граничи със землищата на следните села: на север с Подвис и Прилеп , на изток с Климаш , на юг с Невестино и Вълчин , с Горово на югозапад и Черница на запад.
Днешното Лозарево е разположено в най-благоприятната за обитаване източна част на Сунгурларската долина, съчетаваща планински и полупланински релеф. Климатът е умереноконтинентален . Преобладаващите канелени горски почви предопределят специализирането на района като лозаро-винарски още преди хилядолетия. Сред отглежданите сортове грозде са: за бели вина – червен мискет , мускат отонел , шардоне и ризлинг , а за червени вина – памид . Водното изобилие е предпоставка и за развито зеленчукопроизводство. Освен това се засяват значителни количества тютюн, а и почти всички видове зърнени култури. Хълмовете в околността са покрити с вековни смесени гори, които разкриват богато разнообразие от растителни и животински видове и гъби.
Личности
Младен Малаков (р. 1956), кларинетист
Друго
През 1987 г. край селото е започнат тунелът „Лозарево“, който е най-дългият двупътен железопътен тунел на Балканите с дължина 2811 m.
Селото е едно от най-развитите и най-големите в областта. То разполага с четири заведения („кафета“), и два „ТИР“ паркинга, отворили врати през лятото на 2007 , също разполага с 5 хранителни магазина, други три магазина за дрехи. В селото има аптека, ветеринарна аптека, зъболекарски кабинет, поща. Също така през Лозарево минава жп линията Карнобат – Синдел ( Варна ), свързваща го с различни градове от страната: Карнобат , Бургас , Стралджа , Пловдив , Варна.
В землището на селото се намира и Военно формирование 36720 Лозарево, от състава на Съвместното командване на силите. В началото е бил създаден като 3-ти армейски инженерен склад към бившата 3-та армия.