Лозенец (Село)

Област: Бургас

Население: 711 души[1](15 март 2024 г.)55 души/km²

Площ: 12,942 km²

Надморска височина: 12 m

Пощ. код: 8277

Тел. код: 0590

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 44094

История

Курортното черноморско селище Лозенец носи това име от указ № 162 от 08.04.1931 г. То е пряк наследник на преходното селищно име, което е побългарен вариант на гръцкото нарицателно αμπέλι („лозе“). Наред с Ембелец в народната памет са засвидетелствани и изговорните успоредици Ембеля и Емберлѝ.

Заселването му се дължи на масовото принудително изселване на българите от Източна Тракия и южните склонове на планината Странджа след Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913). Основното ядро на жителите му се образува от преселници от с. Велика, също Старо Велика, и отчасти, от селищата Малък Самоков и Пенека на около 30 km югоизточно от гр. Малко Търново и непосредствено южно от граничната река Резовска между България и Турция. На 20.09.1913 г. жителите на Старо Велика били принудени от турските (военни и административни) власти да напуснат селото в срок от 24 часа и да преминат новата граница между двете държави при гр. Малко Търново.

След десетгодишни лутания в региона и колебания, десетина семейства се заселват окончателно в землището на някогашното с. Поровица (опразнено вероятно още в началото на 19 век, може би във връзка с Руско-турската война от 1828 г.) Със съдействието на българските власти през пролетта на 1924 г. се създава селищен кадастър и се определят 20 парцела за къщи и дворове, които са разпределени между заселниците по жребий. Няколко години по-късно (1928 – 1929) се застрояват с държавен заем около 30 къщи, които образуват ядрото на селището Ембелец, респ. Лозенец. Пак по същото време оземляват преселниците-тракийци с по 50 дка земя на глава на семейство и се засаждат (отново) по 5 дка лозя в местността „Тарфа“.

През 1929 г. (според някои други източници по-късно) се основава първата селска кооперация за риболов, в който занаят някогашните преселници от Странджа не били особено изкусни. Но кооперацията успява да закупи първите лодки-аламани и мрежи за улов на паламуд . През 1931 г. възниква и още една кооперация, наречена „Сила“, която е имала като предмет на дейност дърводобив и производство („горене“) на дървени въглища. Така бива възродена една стара поминъчна традиция на някогашните величани. Към двете кооперативни сдружения малко по-късно се добавя и една потребителска кооперация с магазин и железаро-коларска работилница, но сведенията за нея са оскъдни и неясни. Затова се предполага, че т.н „горска кооперация“ всъщност е разширила дейността си и като занаятчийска и потребителска.

През 1929 г. жителите на Ембелец обединяват усилията си да построят училище и след много затруднения и чрез самопожертвования успяват да издигнат една учебна стая и канцелария. По за година-две като учители са наемани правоспособни лица (понякога и семейни двойки) от околни или по-далечни селища, но едва през 1950 г. са разкрити прогимназиални и гимназиални класове до 7 клас. Училището на Лозенец са посещавали и деца от околните селища. За тях е било организирано и общежитие, което през летните месеци е използвано като ваканционна база за летуване на деца, поддържана по договор с гр. Кърджали .

През 30-те години на 20 в. все по-настойчиво се е заговорило и за построяване на собствена църква. Много труд е вложен доброволно в набирането на строителен материал, но са липсвали парични средства за строежа. Краят на Втората световна война заварил лозенчани без църква . По празниците отчасти са ходели на черква в съседното село Велика или в общинския център Царево. Сегашната църква „Св. Георги“ е била построена и осветена едва през 1998 г.

География

Селото се намира на 6 км северозападно от общинския център Царево и на 58 км югоизточно от областния център Бургас . Близостта на Странджа планина съчетава морския с полупланинския климат и го прави още по-привлекателно място за почивка. Средните летни температури варират между 22 – 25 °C за месеците юни и септември и между 26 – 31 °C за юли и август. Измерванията показват, че морската вода в курортното село е най-чиста по българското Черноморие , а наличието на полезни микроелементи като магнезий , калций , йод , бром и др. са оценени високо от чуждестранни специалисти.

Сред птиците са най-разпространени гларуси и корморани .

Като географски дадености планината и морето играят важна роля в развитието на района. Основен поминък на населението е туризмът и риболовът. Лозенец е типично рибарско село, осигуряващо прясна риба и рибни деликатеси за местните ресторанти. Преобладават двуетажните и триетажните къщи и вили, превърнати в комфортни малки хотели или даващи квартири за почиващите.

Лозенец е най-голямото село в община Царево. То е едно от малкото села в България, на което населението нараства – с около 30% от 2011 до 2024 г. Вилни зони с плажове в покрайнините са местностите Рибарницата на северозапад и Тарфа на югоизток.

Названието на местността Тарфа (Тарха) е с гръцки произход и означава храсталак . Местността представлява плато с площ 363 декара, което югозападно от центъра си има най-голяма надморска височина 27 метра. Платото и едноименният нос Тарфа са изградени от горнокредни вулкански туфи.

Морският бряг е клифов тип, т.е. почти отвесен и е с преобладаващо север-североизточно изложение. До Рибарското пристанище брегът е висок 7 метра и в посока към къмпинг „Оазис“ нараства и достига малко над 15 метра при плажовете „Тарфа“ и „Тарфа Юг“. Откъм вътрешността местността Тарфа има за граница стария път за Царево. Откъм село Лозенец местността Тарфа има за граница безименно дере, което е заустено подземно в акваторията на Рибарското пристанище. Дерето е дълго 1500 метра и началото му е на 40 м н.в. близо до пътя за село Велика. Откъм къмпинг „Оазис“ местността е граничела преди повече от 15 години с устието на река Потурнашка, но коритото на реката е променено изкуствено, вероятно с цел построяването на повече хотели в курорта. Няма никакви реки и дерета, които да текат през самата местност Тарфа и вливайки се в морето да носят пясък и по-едри фракции, поради което и четирите плажа по брега на местността Тарфа са мидени. Малък терагенен принос дава единствено скалистият бряг на плаж „Тарфа“, където има изветрели скали, раздробени до пясък.

Събития

Официалният празник на Лозенец е 6 май. Всяка година на тази дата пристигат туристи от цялата страна.

В селото се организират множество различни културни прояви. Обикновено се провеждат на площада в центъра. Организират се различни конкурси, концерти на български и чуждестранни групи и изпълнения на български фолклорни ансамбли. В Лозенец се провежда и национален шампионат по сърф, както и ежегодна фотофиеста.