Момина църква (Село)

Област: Бургас

Население: 272 души[1](15 март 2024 г.)3,29 души/km²

Площ: 82,738 km²

Надморска височина: 246 m

Пощ. код: 8320

Тел. код: 05554

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 29221

История

Селото има дълга и богата история, която започва още през 1618 г. В документа селото е посочено като Казълджа килисе и по това време в него живеят 17 семейства. По-късно името се променя на Казъклисе . От 1934 г. носи българския си превод – Момина църква .

Името на селото е свързано с легендата за красавицата Каля, в която Реджеб паша се влюбил и заплатил откуп, достатъчен за построяването на църква. Сянката на момата била вградена в зидовете на църквата и тя починала преди да отиде в турския харем на пашата. Така хубавата Каля осигурила и пари за строежа, и здравината на построената църква.

С името е свързана и друга легенда. В нея се разказва за хубавата мома Неделя, за която турски бей изпратил заптиета да му я отвлекат за харема. За да запази честта си и да не стане ханъма на гюндюзлерския бей, Неделя побягнала през кепенка (скритата врата на къщата), но навън валял проливен дъжд. Дъждът отнесъл дървения мост на реката. Без да се замисли момата се хвърлила в мътните води и се удавила пред погледа на тичащите след нея конни заптиета. Големият ѝ брат помолил свещеника на селото тялото ѝ да бъде погребано в църковния двор. Така и станало. Оттогава турците нарекли църквата на селото „Къзъклисе“, т.е. „Момина църква“

По време на Руско-турската война от 1877–1878 г., изтегляйки се от българските земи, башибозуците зверски избиват 270 деца, жени и мъже и опожаряват 40 къщи в селото. С борбите за национално освобождение се свързват имената на Левски и Стефан Караджа , а по-късно и на Лазар Маджаров и Михаил Герджиков . По време на войната от 1912 до 1918 г. са убити близо 100 фронтоваци от Момина църква. Момците от селото вземат участие и във Втората световна война . Първото училище в селото е създадено през 1860 г., а църквата „Света Петка“ е строена през 1892 г. Първото читалище „Светлина“ е основано през 1906 г.

През 20-те години на XX век в селото за кратко съществува толстоистка колония.

От 13.03.1951 г. с Указ на Президиума на Народното събрание № 107 селото е преименувано на Желязково, на името на Желязко Коюмджиев (1914 – 1943), активен местен деятел на РМС и БКП. Това име селото носи до 01.02.1994 г., когато с Президентски указ № 22 е възстановено по-ранното му име Момина църква.

Селскостопанският техникум е открит през 1958 г., а 10 години по-късно е преобразуван в Средно професионално техническо училище по селското стопанство. Със заповед на Министерството на народната просвета през 1972 г. СПТУ е преместено в Айтос , където сега е Професионална гимназия по селско стопанство „Златна нива“. Постройката на техникума в селото е превърната в руини и е опасна за доближаване заради риск от падащи отломки. От 4-етажната сграда на практика са останали само фасадните стени.

В края на 50-те години на миналия век село Желязково е най-голямото село между Бургас , Одрин и Лозенград . Къщите са били близо 900, а жителите в този период са наброявали 3580.

До края на XX век в селото е имало основно училище с няколко паралелки до 8 клас, действаща детска градина, както и футболно и баскетболно игрища. Днес децата, основно от ромски произход, се извозват за учебни занятия в съседното село Факия.

География

Село Момина църква се намира в планината Странджа , само на 8 km от българо-турската граница, на 8 km от Факия , на 16 km от Долно Ябълково и на 20 km от Горно Ябълково , на 31 km от общинския център Средец и на 61 km от областния център Бургас . Разположено е в полите на гористия странджански връх Кърварска /Кервансарай/ с височина 632 м. То се намира на 350 м надморска височина и заема котловината между хълмовете Дебелата кория на юг, Юрдията на север и Баира на запад.

Събития

Всяка година, през последните събота и неделя на септември в селото се организира традиционен събор (панаир или панагир). По време на панаира се провеждат родови срещи, отбелязват се кръгли годишнини от завършилите училище в селото, както и традиционните за този край народни борби.

Личности

Янко Забунов (1868 – 1909) – един от съоснователите на БЗНС н. а. Стоян Попов (1933 – 2017) – оперен певец проф. Никола Бошев (1915 – 2002) – виден български физиолог з. м. с. Иван Гинов (р. 1956 г.) – световен вицешампион и европейски шампион по борба з. м. с. Тонка Петрова – европейска шампионка по лека атлетика з. м. с. Дончо Жеков Памуков (р. 1952 г.) – световен вицешампион и европейски шампион по борба ст. н. с. д-р Станка Василева Михова (1945 – 1991) д-р Васил Пеев (1923 – 1991) – български психиатър, главен лекар на Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ Никола Димов Писаров (1925 – 1987) – ръководител на строителна бригада