Невестино (Село)
Област: Бургас
Население: 504 души[1](15 март 2024 г.)20,3 души/km²
Площ: 24,908 km²
Надморска височина: 219 m
Пощ. код: 8431
Тел. код: 05528
МПС код: А
ЕКАТТЕ: 51202
История
Старото му име е Герделии . Старото име идва от това, че по време на османската власт, селото е нападано и опожарявано от турците, а селяните за да преживеят после са правели големи (човешки бой) глинени гърнета наречени „гердели“, които са заравяли в земята, а в тях са насипвали зърно.
Според Славчо Чанев в книгата му „Сигмен, имена и хора“, се прави предположението, че при осъвременяване на старото име Гердалии на Невестино през 1934 г., се е изхождало най-вероятно от значението на думата гердза – „жена, която се гизди, която се конти“, от турското герес, герджик -гиздав, спретнат, хубав. във връзка и с гердек – „брачно легло“.
Невестино се причислява към северните села от бившата Карнобатска околия , които имат общо икономическо и историческо развитие и се различават по своята материална култура от селата на юг от Карнобат . Благоприятстващото за развитието на селата в този район е географското положение – плодородната Карнобатска котловина и важния Ришки проход използван още от древността. Най-старите селища, запазени от Средновековието, са разположени именно от двете страни на Ришкия проход – Прилеп , Лозарево , Подвис , Костен , Раклица .
Но наличието на прохода е оказвал влияние и на етническия състав на населението, заради нашествията. Тук българите живеели смесено с турското население, но винаги са имали числен превес. Чуждите пътешественици минавали по тези земи и прохода в XVI, XVII и XVIII в. споменават почти всички тези села.
Интересни и ценни са сведенията, които получаваме за с. Герделии от османотурските документи преведени от проф. Е. Грозданова . Те засягат облагането на немюсюлманското население в пределите на Османската империя с данъка джизие . Той принадлежи към шериатските данъци. Той дава израз на религиозната дискриминация спрямо поданиците друговерци в Османската империя. В българските и останалите земи под османска власт той се изисква ежегодно от християни и юдеи, като правило в полза на държавната хазна. Данъкът е паричен и с течение на времето се увеличавал многократно и около средата и втората половина на XVII в. постъпленията от него съставляват от 1/5 до 1/4 от всички парични приходи на империята. До 1690 г. джизието се разпределя по облагателни единици „хане“ (от перс. дом, къща). Най-често то съответства на немюсюлманско домакинство от мъж и жена, без или с деца. Според случая обаче то може да има по-широки или по-тесни рамки.
Според тези османски официални документи за броя на немюсюлманското население в с. Герделии през:
„1639 г. – има 29 ханета, от които 10 нови (немюсюлмански домакинства), според списъка за джизието на неверниците във вилаета на самия стар Сюзеболу (гр. Созопол) в каза Рускасри.“
"1688 г. – има 63 „ханета“ в каза Карън абад (гр. Карнобат)."
За сравнение съседните села имат съответно – с. Сункурлъ (дн. гр. Сунгурларе) – 36 „ханета“, с. Курдкуд (дн. с. Вълчин) – 13 „ханета“, с. Секбан (дн. с. Сигмен) – 22 „ханета“. За този период с. Искеле-и Бергос (в превод: пристанище на Бургас) дн. гр. Бургас е с едва 11 „ханета“.
Данните от тези османски официални документи ни дава основание да допуснем, че с. Герделии (дн. с. Невестино) е било с голям брой християнско българско население в сравнение с останалите села в региона, което пак доказва патриархалната му затвореност.
Но все пак за периода на XVII в. или дори и по-рано има доказателства за преселвания в Невестино на българското население полянци от Северна България. Това твърдение е направено въз основа на езиково – исторически и диалектоложки анализ. Полянците се разселват на юг през старопланинските проходи и се установяват в карнобатските села Подвис, Прилеп, Костен, Лозарево, Климаш, Невестино, Сигмен, Искра, Огнен и Терзийско, а така също и в отделни села в Сливенско , Ямболско и Бургаско , чак до северните склонове на Странджа планина.
Въпреки сходните икономически и най-вече културни връзки обединяващи всички тези села, селата в подножието на Карнобатската планина и в откритите мочурливи места в поречието на река Мочурица – Невестино, Сигмен, Искра, Мъдрино и Кликач, са преживели много по-страшни мизерии и нищета от тези разположени от двете страни на прохода. Тук българите живеели в сламени къщи, изградени от керпич, били гладни и парцаливи – единственото нещо за ядене бил изпеченият в гореща пепел хляб. Поради многото нашествия и променяща се обстановка, хората в селата водели затворен патриархален живот и това довело до ясното им разграничаване в културата и бита спрямо близките села, разположени на юг от Карнобат. Главните занаяти са били земеделие и скотовъдство. Поради благоприятните природо-географски условия отрано тук се е издигнало лозарството по склоновете на малката Карнобатска планина. Занаятчийството и търговията не били развити, въпреки наличието на важна пътна артерия. Тук затвореното натурално стопанство в края на XVIII в. и началото на XIX в. се разпадало бавно. а липсата на сношения не давала възможност за проникване на нови културни влияния в бита и традициите на района.
География
Невестино е разположено в южното подножие на Карнобатската планина. Републикански път II-73 минава покрай селото, за което има отбивка отстояваща на 3.5 км от центъра на селото. Карнобат е на 13 км, а Бургас на 60 км. Невестино е известно с лозовите си масиви намиращи се в най-източната част на подбалканския лозаро-винарски район „Розова – долина“. Отглеждат се прословутите сортове мускат отонел , червен мискет , както и каберне – совиньон, памид и други. „Ачмите“, „Качка“, „Опашката“ и т.н. са местности служещи за ориентир и наименование на различните лозови масиви покрай селото.