Огнен (Село)

Област: Бургас

Население: 157 души[1](15 март 2024 г.)5,38 души/km²

Площ: 29,321 km²

Надморска височина: 287 m

Пощ. код: 8467

Тел. код: 05578

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 53312

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

През 1934 г. селото с дотогавашно име Българско Бей кьой е преименувано на Огнен.

Да се даде точен отговор на въпроса кога е положено началото на село Огнен е изключително трудно. Но землището му е изключително богато на керамични находки, които показват, че в близост и около селото е развивана човешка дейност от древни времена. На юг от селото има струпване на множество могили, които също доказват, че тук е имало живот от хиляди години. За първи път землището в което се намира селото влиза в българските предели 705 година като сключен договор за мир между хан Тервел и Юстиниан II . Тогава българският владетел получава Загорието. Районът на Задбалканските котловини е бил векове буферна зона между българската и византийската държава. В началото на 3 век възниква крепостта Лардея в близост до село Лозенец . Един от маршрутите от планината до тази крепост минава през село Българско Бей кьой (Огнен) и през ниската част на село Аладаглий и водел право в крепостта, а от там за Ямбол и Одрин . Този маршрут е правил село Огнен стратегически важно. Късноантична крепост Крачана се намира в едноименната местност. Крепостта е изградена в най-източните части на Терзийския баир, върху рида „Бейски кайряк“, част от местността „Крачана“. „Бейски кайряк“ е плато с добра видимост на север към Подвиската крепост и на изток към Зименската крепост. Има отвесни източни стръмнини към река Мочурица . Реката тече северно и източно под укреплението. Югоизточната му стена е дълга 105 m. От юг, югозапад, където е най-достъпна, има следи от ров и вал. От североизток, север и северозапад не личат следи от крепостна стена, може би поради естествената непристъпност на терена. От североизток има малък дол с вода. Крепостната стена е била изградена от обработен камък, споен с хоросан, смесен със счукана тухла. Керамиката е от IV-VII век.

Документи дават сведения за селото от 24 април 1690 година. Тогава селото се е казвало Бей Гюберан. В документите пише, че то е било вакъф на покойния Руккас Синан бей и е наброявало 262 домакинства, от които повече от 30 са приели насилствено исляма. Беят обаче е живял един век преди датата в този документ, което означава, че селото има над пет вековна история. Тогава мюсюлманите не са плащали данък джизие и затова останалите християнски семейства са били принудени да плащат и за тези над 30 семейства мохамедани. Френския пътешественик Жак Бонгарс пресякъл през 1585 г. земите на Карнобатския и Айтоския край пише в своите хроники за плодородието и изобилието от овчи стада. Земите около селото са били известни още тогава с пшеницата , ечемикът , нахута и лещата , произвеждал се е мед и първокачествено масло.

География

Село Огнен се намира на около 57 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас , около 14 km запад-северозападно от общинския център град Карнобат и около 35 km североизточно от град Ямбол . Разположено е в Източна Стара планина , в североизточните подножия на Терзийски баир , по склон с преобладаващ наклон на изток-североизток. Надморската височина в центъра на селото е около 282 m. Климатът е преходно-континентален .

Общински път води от Огнен на запад след разклон към селата Терзийско – на юг и Лозица – на север, а на изток – през село Искра към връзка с първокласния Подбалкански път .

Землището на село Огнен граничи със землищата на: град Сунгурларе на север; село Горово на североизток; село Искра на изток; село Церковски на югоизток (около 7 m обща граница при язовир); село Венец на юг; село Терзийско на запад; село Лозица на северозапад.

В землището на Огнен има 4 язовира.

Събития

Събор на селото се е провеждал всяка година на 15 май, но традицията е прекратена, понеже хората са предимно възрастни и организацията липсва. Но от 2008 година се провежда молебен за дъжд. В този ден се коли овца прави се курбан в центъра на селото. Молят се на майката земя за плодородна година с дъжд и без градушки.