Пирне (Село)

Област: Бургас

Население: 765 души[1](15 март 2024 г.)30,6 души/km²

Площ: 25,047 km²

Надморска височина: 110 m

Пощ. код: 8528

Тел. код: 05533

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 56438

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор село Пирне остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България.

От периода 1941 – 1994 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Пирне, Бургаско . В списъка на фондове от масив „C“ на архива са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които стопанството преминава:

Кредитна кооперация „Сила“ – Трудово производителен земеделско стопански отдел – с. Пирне, Бургаско (1941 – 1948) – първи опит за колективна обработка на земята в Бургаския край ; Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Пирне, Бургаско (1948 – 1958); Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Пирне“ – с. Пирне, Бургаско (1990 – 1992); Земеделска производителна кооперация „Сила“ – с. Пирне, Бургаско (1992 – 1992) и последно Ликвидационен съвет на земеделска производителна кооперация „Сила“ (ЛС на ЗПК) – с. Пирне, Бургаско (1992 – 1994).

От периода 1959 – 1990 г. в архива (масив „С“, фонд 835) се съхраняват документи на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Пирне .

В района на Пирне има останки от тракийско селище и от могили ( Камилска и Тастепенска ); открити са две мраморни плочи на Тракийския Херос . В местността Еленските гробища е намерено сребърно съкровище (360 монети) от 2 – 3 век . Сведения за селото има в османотурски регистър от 1548 г., в регистър за извънреден данък от 1676 г. – под името Бурна (Бурне), и в опис за събрания данък за овцете от 1731 г. Във вестник „Век" от 1875 г. е споменато под името Пирне .

География

Село Пирне се намира на около 5 km югозападно от общинския център град Айтос . Разположено е в Айтоската котловина . В източната му част се събират в общо русло трите малки местни притока, течащи през северната, централната и южната части на селото. На северния приток има микроязовир край селото („Таушан кайряк“) и втори по-малък на около 2,5 km северозападно.

Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние. В землището преобладават лесивирани и наносни почви и смолници .

Общински път от Пирне на север пресича минаващия през Айтос първокласен Подбалкански път и продължава към Поляново и Карагеоргиево , а на изток прави връзка с третокласния републикански път III-539 , водещ на североизток до Айтос, а на югозапад – към село Караново . Надморската височина в центъра на селото при читалището е около 117 m, в северния край – до около 120 m, в източния – около 100 m, в южния – до около 130 m и в западния край – до около 140 m.

Основа на поминъка на населението са зърнопроизводство, тютюнопроизводство, отглеждане на технически култури, лозарство, овощарство, многоотраслово животновъдство.

Личности

В Пирне са родени:

Професор Иван Маразов – един от водещите български културолози и траколози и министър на културата на Република България през 1996 – 1997 г.; роден е на 3 април 1942 г.; през 1967 г. завършва история и теория на изкуството в института „Репин“ в Ленинград ; същата година е назначен на работа в Института по изкуствознание към БАН в София, където работи до 1999 г. (през 1988 – 1992 е директор на института); от 1969 до 1989 г. е заместник главен и главен редактор на списание „Изкуство“; Генерал-майор Стоян Куцаров ; Дянко Пръвчев (1889 – 1944), кмет на Бургас; инженер Иван Шивачев (1930 – 2015), един от създателите на Радиотелевизионен център Пловдив (РТВЦ – Пловдив).

През 1874 г. учител в Пирне е Сава Катрафилов .