Планиница (Село)

Област: Бургас

Население: 1390 души[1](15 март 2024 г.)79,9 души/km²

Площ: 17,396 km²

Надморска височина: 228 m

Пощ. код: 8565

Тел. код: 05949

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 56647

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . След Съединението , от 1885 г. то се намира в България с името Чепелджа . Преименувано е на Планиница през 1934 г.

Предполага се, че селото е създадено преди около 500 години. Според преданията, половината заселници са били емигранти от Караманоглу Бейлиги . Някогашното село е било на място, впоследствие ползвано за ниви на съществуващото село . Не са известни причините за изместването на селото с течение на годините с около 2 km от първоначалното му местоположение. По онова време християни и мюсюлмани са живели на едно и също място. Мюсюлманите са се заселили в сегашното равнище на селото заради по-добрите условия за живот там. На каменистия планински терен се дължи според преданията първото име на селото – „Джебеллик“, което значи планинска и камениста земя. По-късно е наречено с името „Чепелджа“ (Чепелдже) – единственото известно име на селото, променено на Планиница . През ловния сезон ловците от село Скалак са идвали да пият вода от чешмата в селото, водата им е харесвала, разчува се, че водата е мека и добра за пиене, а това привлича в селото преселници от другаде. С течение на годините населението на селото нараства.

Първото училище в Планиница е от 1890 г. През 1952 г. е основано читалище , към 1986 г. с име Назъм Хикмет . От 1966 г. читалището е в нова сграда.

География

Село Планиница е разположено в Източна Стара планина , в полите на най-югоизточните разклонения на Върбишка планина , около 3 km на запад-северозапад от село Дъскотна , около 1,5 km северно от река Луда Камчия и в централната си част около 100 – 120 m по-високо от реката. С площ на землището 17,396 km² селото е на 3-то място по големина в община Руен (след селата Люляково и Руен).

Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са алувиално-ливадни и излужени канелени горски .

През Планиница минава общински път – в границите на селото негова главна улица, раздвояващ се в източния край на селото – източен път през село Вишна към връзка с третокласния Републикански път III-208 , който на север води през селата Билка , Аспарухово и Комунари към град Дългопол , а на юг – през село Дъскотна към град Айтос , с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към село Руен, и югоизточен път – водещ директно към село Дъскотна. На запад общинският път от Планиница води през село Рупча към село Люляково , в което прави връзка с третокласния Републикански път III-7305 .

Друго

В региона селото е известно с отглеждане на зеле, тютюн и краставички.

Има футболен отбор, който се състои предимно от млади момчета от селото. Отборът се е състезавал в А окръжна група няколко пъти, в участията си в Б-окръжна винаги е бил първенец.