Раклица (Село)

Област: Бургас

Население: 93 души[1](15 март 2024 г.)2,72 души/km²

Площ: 34,388 km²

Надморска височина: 311 m

Пощ. код: 8439

Тел. код: 05528

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 62027

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

През 1934 г. селото с дотогавашно име Шихларе е преименувано на Раклица .

Допреди Балканската и Междусъюзническата война селото е населявано основно от турци, с изключение на само два български рода. След войните тук се заселват бежанци от Одринска Тракия , както и преселници от други части на България и селото се населва само от българи.

Училището в село Раклица (Шихларе) е създадено през 1891 г. в стара къща. Нова училищна сграда е построена през 1957 – 1958 г. Училището се закрива през 1972 г.

География

Село Раклица се намира на около 49 km северозападно от центъра на областния град Бургас , около 14 km северно от общинския център град Карнобат и около 22 km запад-северозападно от град Айтос . Разположено е в Източна Стара планина , по югозападните склонове на Карнобатската планина , в подножието на две възвишения – с връх Ермеклията (651,4 m) на 2,5 km северно от селото и с връх Илийца (684,4 m) на 4 km северозападно от селото. В долината между двете възвишения и през Раклица тече малка местна река, вливаща се на югозапад от селото в река Азмака, ляв приток на река Мочурица . Общият наклон на терена в Раклица е на юг, а надморската височина в центъра на селото е около 311 m. Климатът е преходно-континентален .

Общински път води от Раклица на юг през село Сигмен до връзка с второкласния републикански път II-73 .

Землището на село Раклица граничи със землищата на: село Босилково на север; село Завет на североизток; село Скалак на североизток; село Раклиново на изток; село Зимен на юг; село Сигмен на югозапад; село Невестино на югозапад; село Костен на запад; село Ведрово на северозапад.

В землището на Раклица има 4 язовира .

Събития

Всяка година в първата събота след 15 август ( Св. Богородица ) тук се празнува традиционния събор , събиращ както ракличани, така и многобройните гости на селото на веселби и пиршества. В центъра звучи музика и се играят хорà .

Друго

Селото се споменава в „ Житие и страдания грешнаго Софрония “ на Софроний Врачански с името „Шихлари“. Под името поп Стойко Владиславов бъдещият врачански епископ е бил енорийски свещеник в село Костен (1791 – 1792 г.), а село Шихлари е било в неговата енория . В Шихлари господства бей на име Ахмед Геряй, който си харесва една българска девойка за втора жена в харема , но тя тайно от него е венчана от поп Стойко за своя избраник-българин, което едва не коства живота на свещеника.