Сливарово (Село)

Област: Бургас

Население: 3 души[1](15 март 2024 г.)0,0383 души/km²

Площ: 83,49 km²

Надморска височина: 293 m

Пощ. код: 8358

Тел. код: ?

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 67307

История

Селото е основано през 17 век от преселници от Малко Търново и първоначално се нарича Кладара (вероятно от странджанската дума „клада“ – дебело старо дърво, което реката носи по течението си. В някоя теснина то се запречва между двата бряга и служи за мост.

Население: 1 жител – най-малкото село в Странджа и в община Малко Търново, както и едно от най-малките в България.

Селото е било част от Хасекията, и затова, съгласно фермана на Мурад българите са били привилегировани през 14-15-16-17 и 18 век и са плащали само „баджа парасъ“ (димнина – привилегирована земя, освободена от данъци).

Селото е било чисто българско до руско-турските войни от 1829 и 1878 г., когато се загубва ферманът – Султанският ферман, даващ привилегии на населението от Хасекията, бива унищожен през 1845 г. при убийството на последния му пазител хаджи Стоян от с. Звездец.

За съществуващо на това място селище в древността свидетелстват тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост от тракийски и късноантични времена, както и тракийското скално светилище в м. Ватралòва поляна, с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10 – 15 см. По всяка вероятност тук е почитан богът на слънцето Хелиос. В района на селото са отбелязани разработки на злато. В някои от тях са намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък.

На сегашното си място възниква през ХVІІ век. Запазените къщи, с типичната за ХІХ век странджанска архитектура, му придават характер на уникален резерват.

То е един от центровете на Преображенското въстание от 1903 г. в района на Странджа. При потушаването на въстанието Кладара силно пострадва. Всичките 70 къщи и църквата са ограбени, а населението е избягало.

Присъединено е към България през 1913 г., а към 1926 г. има 380 жители. След Втората световна война Сливарово е включено в крайграничната зона с ограничен достъп, което ускорява обезлюдяването на селото.

Южно от Сливарово се разкрива живописен пейзаж към дълбоко врязаната долина на р. Резовска, в която се намира едно от малкото находища на растителния ендемит странджанско сапунче. Ливадите край селото са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели при сезонната им миграция.

География

Село Сливарово е разположено в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“ . Намира се на 16 km от общинския център Малко Търново и на 90 km от областния център Бургас . Разположено е на няколко километра северно от Резовска река и на 500 м. от границата с Турция .

Събития

9 август – Селски събор на Сливарово, ден на Св. Панталеймон 30 юли – поклонническо шествие до пещерата-светилище „Св. Марина“

Личности

Аполонон (псевдоним), ръководител на революционния комитет на ВМОРО в селото през 1902 година Стоян Желязков, деец на ВМОРО от 1902 година, подвойвода, а по-късно войвода на кладарската смъртна дружина , загинал при нещастен случай в местността Киряков чукар край Цикнихор през юни 1903 година. Стоян Томов , български революционер от ВМОРО Тодор Българчето, български революционер от ВМОРО, куриер Тодор Вълчев, български революционер, войвода на Кладарската смъртна дружина в 1903 година