Соколец (Село)

Област: Бургас

Население: 500 души[1](15 март 2024 г.)28,9 души/km²

Площ: 17,342 km²

Надморска височина: 269 m

Пощ. код: 8554

Тел. код: 05946

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 67876

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на османската територия Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Дуган кая . Преименувано е на Соколец през 1934 г.

История на създаването според преданията.

Според преданията на старите хора от селото, то е създадено след 1389 г. През 1389 г. войската на султан Мурад I начело с Чандарлъ Али паша (умира през 1406 г.) включват Добруджанското деспотство в границите на Османската държава. Трябва да се отбележи, че Чандарлъ Али паша не трябва да се бърка с великия везир на Мехмед Втори - Чандарлъ Халил паша, който е екзекутриан през 1453 г. след падането на Контантинопол.

На връщане към Одрин османските войници са имали възможността да разглеждат по-подробно околностите. Те забелязват планинската местност, близка до главния път, оградена с върбови дървета, реки и извори, където днеска има чешми. След пристигането си в Одрин разказват с възхищение за красивата природа на местността. Турски селяни от одринските села решават да видят описаната местност, тъй като те изработвали и продавали дикани от върба. Пристигнали са в местността и започнали да произвеждат дикани и да ги продадат в Одрин . След години няколко семейства решили да се настанят там и да изработват продуктите, а другите няколко семейства да влизат в ролята на търговци и да продължават да ги продават в града. Така се създава селището със статут мезра (османско село с малобройно население) и с годините постепенно се укрепва и расте около днешната джамия. Нарекли го „Düvenkaya“ (от düven – диканя , а kaya – скала). С времето започнало да се произнася „Дуган Кая“, което е било официалното име на селото до 1934 година, когато по решение на правителството след деветнадесетомайския преврат е заменено с българското Соколец .

Историята на селото според османските архиви.

Горната история за създаването на селото е направена въз основа на слуховете, разпространени от определени жители на селото, но тъй като историята като наука трябва да се основава върху писмени документо е хубаво да погледнем каква информация ни дават османските архиви. Защото писаните архиви имат обективно по-голяма доказателствена и научна тежест, отколкото субвктивните слухове, които се разпространяват и които могат да бъдат целенасочено манипулирани. Османските архиви са известни с това, че са уникални по отношение на бюрократичната подробност и количественото богатство, всяко селище задължително се записва в регистрите, понякога даже отделни имена на жителите. Според османските регистри с. Соколец административно е подчинено на казата Айтос , която е част от Силистренския санджак на империята.

Османските архиви ни показват черно на бяло писмени документи относно селата и градовете от Силистренския санджак . За първи път подобни писмени източници, където са регистрирани селата от каза Айтос имаме от 1530 г. (937 г. според ислямското летоброене по Хиджра ). Документът със заглавие "Muhasebe-i vilayet-i Rum ili" (вижте в министър-председателският архив в Република Турция - Basbakanlik devlet arsivleri - 370 nolu muhasebe-i vilayet-i rumeli) е съставен от османската държавна администрация с цел притежаване на информация относно селищата, която да бъде в полза при данъчното облагане на румелийските села и градове.

За съжаление с. Соколец и другите села в околността ( с. Трънак, с. Билка , с. Добромир , с. Струя , с. Каравельово , с. Планиница и т.н.) не фигурират в османския документ от тази година, което означава, че през 1530 г. с. Соколец, с. Трънак, с. Билка, с. Добромир, с. Струя, с. Каравельово, с. Планиница и т. н. все още не съществуват. Селата от околността, които са регистрирани в документа са - Ичме дереси (дн. с. Заимчево ), Надър дереси (дн. с. Преображенци ), Ченге (дн. с. Аспарухово , Ченге - идва от турски език "дженк йери" - местност, където войските на Чандарлъ Али паша са водили война), като Аспарухово е село, където живеят българи - дервентджии . Дервентджиите са рая със специален статут, които са помилвани от някои данъци, срещу задължението да пазят планинските проходи (в случая този в източна Стара планина). Споменати са доста села от Бургаска област - Чим Халил (дн. с. Мъглен ), Кьопекли (дн. с. Пещерско ), Къзълджък (дн. с. Дрянковец ), Терджуман (дн. с. Изворище ), Кадъ кьой (дн. с. Съдиево ) и т.н.

Според османския документ може да се заключи, че народното предание относно годината за създаването на селото не получава подкрепа от османските архиви и не може да се приеме като достоверен исторически факт. Въз основа на гореспоменатия документ с. Соколец през 1530 г., при управлението на султан Сюлейман Великолепни и великия му везир Паргалъ Ибрахим паша , все още не съществува. Най-вероятно селото е създадено по-късно към XVII век, но за да се фиксира приблизително точна и научно подкрепена дата трябва да се разглеждат османските дефтери с данъчна регистрация от XVII - XVIII век, където ясно трябва да се види, че името на селото е споменато.

Друг важен османски документ за тази местност е от края на същия век - Вакъфския дефтер на Силистренския санджак от 1597-1598 г. (1006 г. по хиджра) - Hicri 1006 tarihli Silistre livasi vakif defteri (no. 561). Този докуент днес се съхранява в архивите на гр. Коня. Според този документ вече към края на XVI век в областта съществуват следните села - Пиридже (дн. с. Партизани ), Саръкованлък (дн. с. Медовец ), Марафта (дн. с. Съединение ), Киремитлик (дн. с. Люляково ) и Челеби (дн. с. Сини рид ). За съжаление имената на с. Соколец, с. Трънак, с. Каравельово, с. Билка все още не фигурират в османските документи, което означава, че през 1597-98 все още не съществуват.

Местността около с. Соколец е със стратегическо значение, поради което в тази местност още от късната античност могат да бъдат забелязани военни укрепления, с цел да пазят източните проходи на Стара планина . Около селото са съществували множество военни укрепления, но днес те не могат да бъдат видени или използвани с туристическа цел, тъй като през годините селяните са използвали камъните на крепостите като строителен материал.

Подобно укрепление е крепостта "Калето" на изток от Соколец и на север от Трънак - върху скалисто плато. В крепостта "Калето" се открива керамика от края на IV в. и V-VII в. В южна посока от крепостта има стар път през река Луда Камчия за крепостта край с. Снягово . Този стар път се използва до късно, включително и след Освобождението. През този стар път е минал и френският пътепис д-р Ами Буе (Dr. Ami Boue), който описва маршрута от Шумла ( Шумен ) до Константинопол ( Истанбул ) през Айдос ( Айтос ) в книгата си "Сборник с маршрути от Европейска Турция" ("Recuel d’itineraires dans la Turquie d’Europe") /1836 г., 1837 г. и 1838 г./ . В този маршрут френският пътепис Ами Буе споменава подробности за пътя от гр. Шумен през с. Лопушна , с. Трънак , с. Дъскотна и така до Истанбул .

Друго укрепление е съществувало между Соколец и Поляците , където има водопад "Су учлук" - място, където "водата лети". Преградието "Су учлук" е построено през ранния период на Византийската империя .

Пак според преданията, по едно време в селото е дошла е болстта чума (най-вероятно през средата на XIX век.), поради което са загинали много хора. Тази болест селяните са я нарекли "къран" - онова, което троши всичко живо. Била е съставена комисия в селото, която всяка сутрин е наблюдавала комините на къщите и от който комин не излизал дим се е разбирало, че в дома има жертва. До ден днешен се предава следната трагична случка, според която една сутрин са открили, че в един дом са загинали всички членове на семейството от чума, освен едно малко детенце, което е смучело мляко от едно куче.

С. Соколец по време на Първата световна война (1914-1918)

По време на Първата светоена война (1914-1918) жители на с. Соколец и от съседните села са участвали в българската войска като част от Сливенския пехотен полк . Списък с имената на загиналите войници по време на войната :

От с. Соколец:

от с. Соколец - Ахмед Ахмедолу - умира на 04. 09. 1916, най-вероятно на връх Каймакчалан по време на битката срещу Сърбия . от с. Соколец - Ибриам Мехмедов Чакъров - умира на връх Каймакчалан , най-вероятно през месец септември 1916 г. по време на битката срещу Сърбия. от с. Соколец - Мехмед Яхоолу - умира на 14. 09. 1916 г. на вр. Каймакчалан по време на битката срещу Сърбия. от с. Соколец - Мехмед Алиев Каракадир - умира на 04. 10. 1916 г. на вр. Каймакчалан. От с. Трънак: от с. Трънак - Исмаил Мустафов Османов - умира на 30. 09. 1916 г. на вр. Каймакчалан. от с. Трънак - Мехмед Алиев Мехмедов - умира на 30. 09. 1916 г. на вр. Каймакчалан. от с. Трънак - Юнус Мехмедов Хамзов - умира на 21. 04. 1915 г. на вр. Каймакчалан. от с. Трънак - Юмер Алиев Алиев - умира на 18. 09. 1916 г. на вр. Каймакчалан. От с. Каравельово: от с. Каравельово - Хасан Мустафов - умира на 18. 09. 1916 г. на вр. Каймакчалан. от с. Каравельово - Халил Мустафов Караоулов - умира на 18. 09. 1916 на вр. Пиперка. От с. Струя:

от с. Струя - Хакъ Салиев Сюлейманов - умира на 17. 11. 1916 г. в Рожден. От с. Рупча:

от с. Рупча - Али Алиев Хасанов - умира на 19. 09. 1916 г. на връх Борис. от с. Рупча - Али Сюлейманов Алиев - умира на 19. 09. 1916 г. на вр. Пиперка

През годините след Освобождението много от селяните периодично са мигрирали в Турция. Например селяните, преселили се в Турция през 30-те години на ХХ в. са основали ново село в Турция - Kancalar (Karasu, Sakarya).

Образование

Първоначалното училище на селото се е намирало на двора на джамията и е била съставена от две стаи - една за момчета, втора за момичета. Учениците са седели върху овчи кожи, поставени на земята и за учител им е бил ходжата на селото. Учениците тогава не са пишели, носели само по една дъска на която ходжата е изписвал арабската азбука, след което започвало изучаването на азбуката и на основните молитви, които се използват по време на ежедневното богослужение. При идването на училище учениците са били длъжни да носят по едно дърво за огрев. На учениците се е преподавало основна аритметика и общи знания по ислямската религия.

През 1928 Халил ефенди дава писалки на учениците, както и нарежда на местния майстор Али Исмаил да направи дълги чинове, като на един чин са седели четирима ученици. Анекдотично се предава следната случка - тъй като майсторът Али Исмаил до този момент не е виждал чинове, по описанието на поръчката се е зачудил за какво са тези дървени кокошарници на училището, като по-късно е разбрал, че всъщност те са предназначени за сядане на учениците.

През 1934 година хората от селото построяват ново училище, което през социалистическия период носи името " Илия Блъсков ". Най-новото училище " Реджеб Кюпчю " е построено през 1999 г.

През 2007 г. началното училище „ Реджеб Кюпчю “ в село Соколец е закрито, а документацията му се съхранява в основното училище „ Димитър Полянов “ в село Трънак .

География

Село Соколец се намира на около 18 km на запад-северозапад от общинския център село Руен , около 53 km в същата посока от областния център град Бургас и на около 36 km на север-северозапад от град Карнобат . Разположено е в Източна Стара планина , в източните склонове на Върбишката планина . На 2 – 2,5 km южно от селото тече река Луда Камчия .

През селото минава общинският път, който се отклонява западно от село Билка от третокласния републикански път III-208 ( Айтос – Провадия ) през село Трънак и след Соколец води на югозапад към село Каравельово . Надморската височина в центъра на Соколец е около 286 m и нараства в южната част на селото към възвишението до около 300 m, на север – до 320 – 330 m и на северозапад – до около 350 m.

Населението на село Соколец има рязък спад в числеността от 718 души към 1934 г. на 573 към 1946 г., нараства постепенно до 807 към 1975 г. (максимум), а през следващите години намалява до 520 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от обща численост 599 лица за 597 лица е посочена принадлежност към „ турска “ етническа група .