Стоилово (Село)

Област: Бургас

Население: 56 души[1](15 март 2024 г.)1,16 души/km²

Площ: 48,656 km²

Надморска височина: 319 m

Пощ. код: 8165

Тел. код: 05952

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 69328

История

Селото се споменава за първи път в османски регистри от 1731 година под името Истуилова . Основните поминъци по това време са овцевъдство , въглищарство и кошничарство , което се практикува и в наши дни. Жителите на селото вземат дейно участие и дават немалко жертви в освободителните войни, особено в Преображенското въстание ( 1903 г.). Край Стоилово е местността Петрова нива , където през юли същата година е взето решение за начало на въстанието в Одринско. В началото на 1903 година Михаил Герджиков , Пано Ангелов и Никола Равашола създават в Стоилово революционен комитет, в който влизат Тодор Кабалиев , председател, Георги Попов – секретар-касиер и членове Михаил Тодоров Команджиоглу, Райко Димов и Димо Касъров. Стоилово е важен граничен пункт на Организацията.

При потушаването на въстанието Стоилово силно пострадва. Всичките 44 от 120 къщи са изгорени, останалите са ограбени, а сред населението има убити.

Стоилово е присъединено към България през 1913 г. Към 1926 г. в селото живеят 676 души.

География

Село Стоилово е разположено в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“ . То е типично странджанско село, разположено върху открояващо се било, оградено от реките Мечи дол (Айдере) от юг и изток и Велека от север. Селото се намира на 9 km от общинския център Малко Търново и на 74 km от областния център Бургас . Уникален климат в съчетание с гора от широколистни и иглолистни масиви. В непосредствена близост се намира голяма кариера за добиване на мрамор в сиво розови разцветки. Високо разположено в силно насечена местност е причина жителите на селото да използват за придвижване магарета и коне, а в отглеждането на животни главно кози. През 2001 г. в селото е имало 100 магарета и около 400 кози. В цяла Странджа планина Стоилово е най-известно с майсторите на плетени кошове. В днешно време селският туризъм и големият интерес към закупуване на стари селски къщи са основният двигател за възвръщане на живота в селото и региона.

Личности

Атанас Желязков Иванов (1872 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО Георги Костадинов Дукоолу (1875 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО Георги Попов (1883 – 1964), учител, деец на ВМОРО, секретар-касиер на Стоиловския революционен комитет, участник в Илинденско-Преображенското въстание Георги Стефанов Мазнев (? - след 1958), български революционер Димо Г. Папазов, деец на ВМОРО, на 22 април 1943 година като жител на Бяла Слатина подава молба за българска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Димо Касъров, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет Петко Димов Георгов Воденичаров (1872 – 1936), български революционер, деец на ВМОРО Райко Димов, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет. Стоян Караибишев (Стоян Караибиша) (1852 – 1945) – български революционер, войвода на ВМОРО, роден и починал в Стоилово Тодор Кабалиев (1866 – 1935), български духовник и революционер