Съдиево (Село)

Област: Бургас

Население: 390 души[1](15 март 2024 г.)16,9 души/km²

Площ: 23,089 km²

Надморска височина: 114 m

Пощ. код: 8522

Тел. код: 05537

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 70473

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Кадъ̀ кьой . Преименувано е на Съдиево през 1934 г. По време на османското владичество на едно от възвишенията се е намирал турският съд, където кадията решавал граждански спорове и съдел за престъпления. Оттам селото е взело името си Кадъ̀ Кьой, преведено впоследствие на български език като Съдиево .

През 1878 г. в село Съдиево е създадено училище, както и училищно настоятелство. В Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за Народното основно училище – село Съдиево, Бургаско от периода 1922 – 1942 г. Училището е закрито (предполагаемо през 1942 г.).

През 1950 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Неделчо Караиванов“ – с. Съдиево, Бургаско , съхраняваната документация на/за което е от периода 1950 – 1958 г., през който период стопанството съществува самостоятелно. Между 1958 г. и 1984 г. то вероятно преминава в състава на характерните за този период структури обединено ТКЗС и АПК , след което информацията в архива сочи следните му организационни форми и съответни периоди на документацията за тях :

Животновъдно-фуражна бригада – с. Съдиево, Бургаско (1984 – 1989); ТКЗС „Неделчо Караиванов“ – с. Съдиево, Бургаско (1990 – 1991); Земеделска кооперация (ЗК) – с. Съдиево, Бургаско (1991 – 1992) и последно Ликвидационен съвет на Земеделска кооперация – с. Съдиево, Бургаско (1992 – 1995).

География

Село Съдиево се намира на около 7 km югоизточно от общинския център град Айтос и има непосредствена връзка с минаващия през Айтос към Бургас първокласен Подбалкански път . Разположено е в Айтоската котловина , с източната си част – в полите на югоизточно крайно възвишение от Айтоската планина . През Съдиево тече левият приток на Айтоска река – Съдиевска река , на която северно от селото има два малки язовира (микроязовира) – „Съдиево 1“ с площ около 28 ha и „Съдиево 2“ с площ около 6 ha . Надморската височина в най-южния край на селото край Подбалканския път е около 109 m, нараства до 140 – 150 m в северния край и до 150 – 160 m – в източния. Почвата в землището е подходяща за отглеждане на разнообразни земеделски култури.