Съединение (Село)

Област: Бургас

Население: 938 души[1](15 март 2024 г.)31,1 души/km²

Площ: 30,125 km²

Надморска височина: 244 m

Пощ. код: 8430

Тел. код: 05574

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 70514

История

Селото се състои от два квартала, които преди са били различни села. На 17.ХII.1953 г. те са обединени. Първоначално и двете села са били турски. След Освобождението почти всички турци се изселват. Едното село остава почти безлюдно, а в другото се преселват българи най-вече от Старозагорско . Турските имена на селата са Марафта и Хотал. Именно в Хотал се преселват българите и ромите, а в Морава предимно завърнали се турци. И до днес в Морава преобладава турското население, а в Хотал-българското, както и ромско. След идването на комунизма името на Хотал е променено на Подем. След това двете села се обединяват в едно, което е наречено Съединение. През този период и най-големият разцвет на селото. Построява се голямо ТКЗС, засаждат се много овощни градини, впоследствие и лозя, изграждат се оранжерии, построяват се два стопански двора и МТС. Много силно развито е било и градинарството и животновъдството. Селото е било първенец по добиви в района. След промените селото запада, младите хора се местят в градовете, най-вече Бургас, поради липса на работа. Постепенно се унищожават насажденията и сградите. По-силно засегнат е кв. Подем /българския/. В него остават предимно стари хора.

География

Селото се намира в долина, заобиколено е на север и юг от Стара планина. Разстоянието до областния център Бургас (64 км), до Шумен (62 км), до Сливен (85 км), до Ямбол (79 км), до Слънчев бряг (71 км). Близо са и Айтос /35 км/ и Карнобат /45 км/. Съседни села са Люляково /5 км/, Камчия /7 км/, Завет /5 км/, Ведрово /8 км/. До реката се намира гара Завет /3 км/обслужваща Съединение. Същата е на жп линията Варна – Карнобат и през нея спират 8 влака, от които 2 бързи. Минава река Луда Камчия, както и два нейни притока-Моравска река и Ведровска река. На около 10 км от селото се намира яз. Камчия, главен водоснабдителен източник за гр. Бургас, Варна и др. населени места. Районът е много богат на изворни води. Има и един голям и зарибен, предназначен за спортен риболов, както и два малки язовира,. Надморската височина на селото е около 300 метра. Планината е около 650-750 м.н.в. Южно от селото, покрай реката има голяма равнина с правоъгълна форма и площ около 450 ха. Общо землището на селото е около 1700 ха, като на 75% от земята в миналото е била изградена напоителна система с вода от р. Луда Камчия и води от планината. Източно от селото се намира дъбова гора /„Корията“/. По северните склонове на планината преобладават гори от бук и габър, както и насаждения от бор. По южните склонове се среща най-вече дъб и бор. Срещат се и липа, мъждрян, акация, дрян, клен и др. от дърветата и глог, шипка, люляк от храстите. От тревистите по-интересни са дивият чесън /леорда/, който напролет хората от селото консумират, и самардала, от която се прави ароматна сол/мерудия/. От дивеча са разпространени всички видове, срещани в България, с изключение на мечка/в миналото е имало/, елен лопатар, дива коза, фазан и глухар.

Населението на кв. Морава /около 800 ж./е основно от етнически турци и около 15 български семейства, а в кв. Подем /около 200 ж./ има предимно българи. През почти вековното съжителство между етносите е характерно с изключително чувство на толерантност и разбирателство.

Събития

Преди 1944 г. сборът на селото е бил на Петковден . След 1944 г. е на Десети септември. След като през 2001 г. е построен параклис св. „Георги Победоносец“ 6 май става празник на селото.