Факия (Село)

Област: Бургас

Население: 445 души[1](15 март 2024 г.)6,09 души/km²

Площ: 73,17 km²

Надморска височина: 194 m

Пощ. код: 8340

Тел. код: 05555

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 76039

История

Според местните устни традиции, селото се е зародило още в дълбока древност и се слави с богата история. Във Факия са живели няколко поколения на прочутия Бимбелов род, за който се смята, че произлиза от Момчил войвода . За Момчил – цар на Родопите , хайдутин и любим народен герой, песните разказват, че бил толкова юначен, че можел да пренесе натоварено с дърва магаре през бурна река, а когато се смеел, изгасял десет свещи с един дъх. Бимбелови били така известни и почитани, че дори султан Селим позволил на един от тях привилегията да стои с шапка в присъствието на държавни владетели.

По време на османското владичество селото е известно под името Омур Факих (Умур Факи) или само като Факи . По сведения на Руджер Йосип Бошкович през 1762 година селото се състои от 88 къщи на българи-християни и е независимо от друго село или град, като е плащало директно на султана данък в размер на 700 килета (около 15 тона ) ечемик годишно .

През 1821 г. печатницата на Генералния щаб на Руската империя публикува „Описание на пътя от Константинопол до Очаков“, като вероятен източник за изданието са различни пътеписни записки на френския инженерен офицер на османско разположение Лафит-Клаве от периода 1784–1787 г. Според него:

Превод от „Описание пути от Константинополя до Очакова“, VІ–Х глава, с. 19–50.

През месец юли 1829 г., по времето на Руско-турска война (1828-1829) , Факия, заедно с Карабунар са превзети от войските на генерал-адютант граф Пален, действал в състава на армията на граф Дибич Забалкански . Според руския дипломат Феликс Петрович Фонтон , който през тази война също на два пъти посетил селото, то е било богато и многолюдно през 1829 г. Но през месец март 1830 г. то вече е било безлюдно, тъй като всички жители се изселили в Бесарабия заедно с оттеглящата се руска армия. Според Атанас Радойнов , изселниците от Факия са 28 семейства с 219 души, които основават село Першотравнево, Петровска община, Великомихайловски район на Одеска област в Украйна .

През 1837 г. през селото преминава известният френски пътешественик и изследовател д-р Ами Буе , който пише , че по това време Факия е българо-турско село с около 160 къщи и 600 жители. След проведения през 1878 г. Берлински конгрес , Факия влиза в територията на Източна Румелия . След Съединението на България селото е било включено в Елховска околия на Сливенски окръг.

В селото са строени четири църкви, но е запазена само най-новата, „Свети Димитър“, изградена през 1891 година.

География

Факия е разположено в Странджа планина, на 17 км от границата с Турция . През селото минава Факийска река .

Събития

Всяка година в петъка и съботата около Кръстовден (деня, в който е осветена черквата „Свети Димитър“) в село Факия има панаир , на който се провеждат борби. Също така и всяка година се празнуват Лазаровден , Еньовден и се провеждат кукерски игри.

Бошкович описва как е станал свидетел на празненство във Факия в началото на юни 1762 година: въпреки продължителните дъждове и образувалата се кал, някои от селянките са се събрали да пеят и танцуват с „много бавни движения, държейки се стегнато за ръце и вървейки така ту напред, ту назад“.

Личности

Стоян Бимбелов , български хайдутин Крали Бимбалов (р. 1934), български борец, олимпийски медалист Никола В. Факийски (1875 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията Стоян Иванов (1884 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Стоян Генков (р. 1953), български офицер, бригаден генерал Стоян Парашкевов , журналист и активен деятел на БЗНС Пладне. Осъден на 10 години от Народния съд. Упражнявал е силно влияние върху стотици свои съзатворници чрез голямата си култура и лично поведение