Черница (Село)

Област: Бургас

Население: 311 души[1](15 март 2024 г.)14,3 души/km²

Площ: 21,738 km²

Надморска височина: 229 m

Пощ. код: 8468

Тел. код: 05571

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 81006

История

В османските регистри от XVII в. селото се споменава като Йени кьой, в превод от турски – Ново село.

Във военни документи на руската армия от 1830 г. е споменато под името Валиде Еникьой със 77 къщи – 50 християнски (български и гръцки) и 27 турски. Според легенда, турски валия пътувал от Одрин за Шумен и бременната му съпруга родила в селото, поради което то е наречено Валиде Йеникьой, в превод: Новото село на валийката .

В регистри от първата половина на 1860 -те години селото е записано като Валдееникьой и е отбелязано, че с изцяло мюсюлманско население.

След Освобождението през 1878 г. мюсюлманите масово се изселват, а християнски семейства от околни села и бежанци от Западна Тракия се заселват в селото.

През 1934 г. с Министерска заповед (МЗ) № 2820/14.VIII.34 селището е преименувано на Черница. По това време в района бубарството е било доста развито, а в землището на селото е имало големи масиви с черничеви дървета.

География

Селото се намира на 4 km от общинския център Сунгурларе и на 77 km от областния център Бургас . Разположено е в полите на Стара планина , в Сунгурларската долина , между село Лозарево и гр. Сунгурларе . Основния поминък на местното население е земеделието , в частност лозарството . Голяма част от обработваемите земи са засети с лозови насаждения, които са пригодени за механизирана обработка. Основните сортове грозде , които се отглеждат със стопанско значение са Мускат Отонел , Сунгурларски мискет и Ркацители . В близкото минало в селото е имало цех за производство на метли и винарска изба, но благодарение на Шато „Славянци“ от избата няма помен.