Ябълчево (Село)

Област: Бургас

Население: 1256 души[1](15 март 2024 г.)70,4 души/km²

Площ: 17,835 km²

Надморска височина: 194 m

Пощ. код: 8542

Тел. код: 05944

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 87093

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Алма дере . Преименувано е на Я̀бълчево през 1934 г.

Училището в село Ябълчево е отворено за първи път през учебната 1903/1904 г. в частна къща. Първи учител е бил Вълчо Кирилов, а заплащането му е било осигурявано от родителите на децата. От учебната 1907/1908 г. училището се помещава в специално закупена къща. От 1947 г. то носи името „ Д-р Петър Берон “.

През 1928 г. в Ябълчево е основано читалище „Пробуда“.

В Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „ Вълко Червенков “ – с. Ябълчево, Бургаско от периода 1945 – 1995 г. и на/за Обединено ТКЗС „ Мичурин “ – с. Ябълчево, Бургаско от периода 1956 – 1958 г. След редица промени на организацията и наименованието през годините, стопанството е ликвидирано като Земеделска кооперация (ЗК) – с. Ябълчево, Бургаско през 1995 г.

В района на Ябълчево има тракийска надгробна могила и три селищни могили (днес едната е на дъното на микроязовир). Близо до селото е открита керамика – питоси и други; вероятно е имало пътна станция. На 2,5 km северозападно се намират останките от късноантична и средновековна крепост. В османотурски регистри от 16 век , от 1676 и 1731 г. има сведения за селото под имената Алма дереси и Алма дере .

География

Село Ябълчево се намира в югоизточна България, около 36 km север-северозападно от областния център Бургас , 10 km северно от Айтос , около 28 km североизточно от Карнобат и около 2 km западно от общинския център Руен . Разположено е в северозападното подножие на Айтоската планина , Източна Стара планина , в долината на течащата западно от него река Голяма река (Алма дере, известна на различните места по течението ѝ и като Боаздере , Шиваровска река , Коджадере ) , десен приток на река Луда Камчия . Надморската височина в центъра на Ябълчево при сградата на кметството е около 200 m, а в границите на селото варира между 190 до 220 m.

В землището на Ябълчево има два малки язовира (микроязовира) – на Голяма река и на река Ахмакдере .

Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са излужени и слабо оподзолени канелени горски и хумусно-карбонатни.

Югозападно покрай Ябълчево минава третокласният републикански път III-208 (Айтос – Дългопол – Провадия ), а югоизточно – свързващият се с него третокласен републикански път III-2085 , който на изток води през селата Руен, Преображенци , Просеник и Горица към връзка северно от село Гюльовца с третокласния републикански път III-906 .

Населението на село Ябълчево , наброявало 1056 души към 1934 г., след периоди на намаляване и нарастване на числеността наброява към 2018 г. 1188 души (по текущата демографска статистика за населението).

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1198 лица, за 85 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 768 – към „ турска “, за 43 – към ромска и за останалите не е даден отговор.

Друго

Основният поминък на населението е селското стопанство. Планинският терен обуславя развитието на тютюнопроизводство, овощарство, лозарство и животновъдство.

От години на 6 май край селото се организират конни надбягвания по случай празника Гергьовден ( Хъдърлез ) с около 40 коня, от област Варна и Бургас. Организатори на мероприятието са кметството на Ябълчево и общинският съвет на община Руен, както и спонсори от общината.

Кметството НУ „Д-р Петър Берон“ Паметна плоча на загиналите в Балканската и Отечествената война Джамията