Аврен (Село)

Област: Варна

Население: 721 души[1](15 март 2024 г.)12,4 души/km²

Площ: 58,364 km²

Надморска височина: 404 m

Пощ. код: 9135

Тел. код: 05106

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 00084

История

Географското положение на Авренското плато обуславя значението му при заселването на района. Запазени са свидетелства за антични селища, светилище на бог Херос , две ранновизантийски крепости и скален манастир . В северозападната част на платото се намират останките на средновековна крепост от времето на Византия и Първа българска държава , чието запазено през вековете название е Петрич кале . Тя се намира на 4 км северно от село Аврен, в едноименната защитена местност . Издигната е през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на последния кръстоносен поход обединените християнски армии на полско-унгарския крал Владислав III крепостта е превзета и разрушена на 7 ноември 1444 г. Днес в района е изградена почивна станция . Останки на друга късноантична и средновековна крепост, наречена Акверан. Тя се намира на 1.95 км южно от Аврен в местността „Кишишлика“. Разположена е върху носообразно скално възвишение високо на места до 10 m. Достъпът е от север, където седловината е преградена с ров и крепостна стена дълга около 270 m, ограничаваща защитена площ около 30 дка. В Акверан са намерени кръстове, накити и монети на цар Иван Александър (1331 – 1371). Името Аврен се среща за първи път в регистри от ХVІІ век именно под името Ак-виран .(„Дървото на живота“).

До Руско-турската война от 1828 г.-1829 г. и Кримската война селището е било населено с турци, а също и с българи от етнографската група хърцои . След това настъпва разселването им из цяла Североизточна България и отвъд река Дунав в Бесарабия . На тяхно място идват нови заселници – балканджии-ваяци от селата Голица и Козичино . Те дават много от имената на известните местности в района – „Бобата“, „Дойково дере“, „Костови ниви“, „Манолова чешма“, „Бялата пръст“, „Пода“, „Харамията“, „Кишишлик кале“.

При избухването на Руско-турската война през 1877 година местният свещеник поп Климент е задържан от турците по обвинение за талим - обучение на населението в боравене с оръжие.

При избухването на Балканската война , Георги Желев от Аврен е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Четвърта рота на Десета прилепска дружина и е награден с кръст „ За храброст “ IV степен.

С указ от 22 септември 1964 г. на с. Момино се възстановява старото име – Аврен („Вселена“).

География

Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина , в южните полегати склонове на Авренското плато , на височина 360 метра на морското равнище. Климатът се характеризира като умереноконтинетален. Почвите са излужени черноземи.

Личности

Тодор Ноев – земеделец, роден в село Аврен през 1868 г. починал през 1941 г. Депутат от Петото велико народно събрание – 1908 г., депутат в народното събрание през 1911 -1913 г.; 1914 – 1918 г.; член на Върховния съюзен съвет на БЗНС през 1922 г.; В сборника „Закъсняло безсмъртие“, автор Борис Митев Борисов публикува очерк за Тодор Ноев; Иван Арабаджиев, роден на 15 януари 1888 г. Участва в Балканската, в Първата и във Втората световна война. Кавалер е на пет ордена „За храброст“. През Балканската война пленява турско бойно знаме. Умира през 1968 г. Йордан Тодоров Ноев – роден на 25 август 1898 г. в село Аврен. Учител. Участва в септемврийското въстание – 1923 г. Член на Окръжния комитет на БКП във Варна (1924 – 1925 г.) Политзатворник (1925 -1937 г.)Член на ЦК на БКП (1938 -1942 г.) Концлагерист (1942 -1943 г.)

През пролетта на 1942 г. е разкрит от полицията, арестуван и интерниран в лагера „Еникьой“. Участник в Първата световна война като офицер от 31 полк; През априлските събития на 1925 година е осъден на смърт, прекарва повече от дванадесет години в затвора. След затвора се оженва за смелата боркиня Рада Тодорова. По професия учител, владее пет езика. От 1937 година е сътрудник на Централния комитет, а по-късно и негов член. През 1942 година го затварят в лагера Еникьой, здравето му е попиляно. Преди да умре, го освобождават. На 25 юни 1944 година умира в луковитската болница.

професор Стоян Радев Павел Баев (учител) доцент д-р т. н. инж. Драган Вълков, началник на катедра геодезия, ВАУ „Панайот Волов“, Шумен Йордан Иванов (р. 1993 г.) е музикант и фолклорист от село Аврен (област Варна). Народен певец и инструменталист, ръководител на вокално-танцови и инструментални формации с национални и международни отличия. Носител на редица престижни награди, управител на Музикално фолклорно сдружение „Фолклор без граници“. Майстор на автентични накити и горд притежател на богата етнографска колекция.