Генерал Киселово (Село)

Област: Варна

Население: 396 души[1](15 март 2024 г.)14,9 души/km²

Площ: 26,65 km²

Надморска височина: 202 m

Пощ. код: 9142

Тел. код: 05130

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 14667

История

Съдейки по намиращите се в околностите на селото могили и многобройните находки на останки от амфори, глинени съдове и римски монети около тях, се предполага че землището на селото е било заселено от векове, още по римско време и преди това. Една от хипотезите е че то се е създало скоро след падането на България под османска власт, тъй като се знае че Османците са заселвали анадолски турци по стратегически места като търговски пътища, за да се обезпечи сигурността им, а в близост до селото е минавала важна търговска артерия свързваща Добрич и Провадия.

Първите писмени сведения за съществуването на с. Генерал Киселово са от края на 15 век ( 1478 ) в един така наречен джелепкешански регистър, който представлява списък на снабдителите на Османската армия с дребен рогат добитък. Това до известна степен съответства на местните турски предания, че турците в селото са юруци преселници от Тузлука – днешния Търговищки регион, а както е известно юруците са турски номадски племена отглеждщи дребен рогат добитък.

През 19 век започва заселване и на други етнически общности като гърци и арменци , развиващи основно търговска дейност. Впоследствие те емигрират във Варна. През 19 век се заселват и първите българи – бежанци от Тракия . След Освобождението -1878 – част от турците се изселват в Анадола и на тяхно место пристигат българи вайковци от недалечните села Левски и Баново и постепенно те стават мнозинство. Вайковците са една част от местното българско население във Варненско , което първоначално обитава Източна Стара Планина, но от края на 18 век се разпростира на север на няколко вълни.

През 1887 година старото име селото – Емиркьой е променено на Емирово, а на 7 декември 1934 година селото е преименувано на Генерал Киселово – в чест на генерал Пантелей Киселов , командир на Четвърта пехотна преславска дивизия по време на Първата световна война .

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Емирово е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

През 1914 г. в селото функционира държавна жребцова станция под контрола на варненския окръжен ветеринарен лекар.

През 1950 г. в селото функционира всестранна взаимоспомагателна кооперация .

География

Старите му имена са Емирово и Емир-кьой („село Вожд“). Намира се на 50 км от Варна .

Личности

В селото са родени актьорът Стойко Михалев Пеев и режисьорът Стоян Радев Ге. К.