Голица (Село)

Област: Варна

Население: 436 души[1](15 март 2024 г.)8,94 души/km²

Площ: 48,822 km²

Надморска височина: 233 m

Пощ. код: 9114

Тел. код: 05149

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 15597

История

В землището на Голица са разположени останките от фортификационното съоръжените „Хемски порти“, служило за отбрана на Византийската империя от нашествия от север. Археологически разкопки го датират към III – IV век.

Самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари , които са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, който е запазен. През годините на османската власт селото се е ползвало с привилегии като дервентджийско – задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход . Нещо с което голичани много се гордеят е, че през владичеството в селото никога не са живели турци.

След Руско-турската война от 1828 г. – 1830 г. една част от жителите на с. Голица, начело с Кара Марин, бягат от турците в Русия , като се заселват в Бесарабия – сега Одеска област в Украйна . Там основават село и го наричат Голица . И до днес връзките на двете села не са прекъсвали. Тези връзки започват учениците, като си пишат писма – така наречените „до непознато другарче“, след това на няколко пъти групата за автентичен фолклор на българската Голица гостува в с. Голица – Украйна и съответно украинската Голица в България.

След Освобождението много голичани се заселват в освободени от изселени мюсюлмани земи, като са пренасят своя ваяшки диалект и фолклор в много села от Варненска, Бургаска и Добричка област.

През 1950 г. в селото функционира всестранна взаимоспомагателна кооперация .

География

Село Голица се намира в Източна Стара планина , в планински район. На север от селото е разположена верига от каменисти полуголи хребети, част от Камчийска планина . Те са наричани „Голеши“ като всеки голеш е именуван, например „Тенкия голеш“, „Големия голеш“, „Пенов голеш“, „Дидейова чука“, „Стара голица“ и други.

Отстоянието до Варна е 58 километра, а до общинския център Долни чифлик – 20 километра. От землището на селото извира Голишката река, която по-надолу се съединява с Еркешката и двете образуват река Двойница (Чифте дере, Куру Камчия/Суха Камчия), която се влива в Черно море при Обзор .

На северния склон на „Белчова голеш“ и „Калето“ има естествено находище на левурда (див чесън).

Личности

Атанас Георгиев (1805 – 1865) – възрожденски деец