Дюлино (Село)

Област: Варна

Население: 334 души[1](15 март 2024 г.)14,4 души/km²

Площ: 23,206 km²

Надморска височина: 63 m

Пощ. код: 9108

Тел. код: 051428

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 24739

История

За първи път селището се споменава в турски регистър от 1731 г. като Айваджик („айва“ на турски означава дюля ).

Българското население тук било прогонено в планините. Едва в началото на 19 век при разселването на селата Еркеч и Голица през 1828 - 1829 г., някои семейства се преместват в Дюлино. Разселването продължава и след Кримската война .

След Освобождението според Берлинския договор от 1878 година селото е било граница между Източна Румелия и Княжество България .

Още в първите години след Освобождението Константин Иречек го посещава и в своите „Пътувания по България“ отбелязва, че селото е брояло едва 30 къщи, повечето от турско население. Описва Айваджик като чифлик на с. Бяла. Иречек споменава, че през селото или близо до него минавали два пътя още от римско време. Единият от Месемврия за Одесос, а другият- от Анхиало за Марцианопол /Девня/.

След Съединението в селото се преселили много тракийци .

География

Село Дюлино се намира в Източна България, на 60 км от Варна в посока Бургас .
Селото привлича посетители с уникалната комбинация на Източна Стара Планина, река Двойница и близостта на Черно море – само на 13 км. Селото е разположено по протежение на път III-906 , преминаващ през Дюлинския проход , който свързва Северното и Южното Черноморие. Районът е известен със своите зелени хълмове, чист въздух и спокойствие, като предлага отлични условия за селски и еко туризъм.

Събития

През юли се провежда ежегодното състезание на ловни кучета за лов на диви свине. Панаир се провежда в края на септември.

Друго

Панаирът се провежда на 23 септември или в последната събота от месеца