Лопушна (Село)

Област: Варна

Население: 905 души[1](15 март 2024 г.)33,3 души/km²

Площ: 27,221 km²

Надморска височина: 116 m

Пощ. код: 9237

Тел. код: 0517

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 44294

История

Историята в района започва още от късноантичния период. По северните склонове на Върбишка планина са били разположени изключително много крепости и укрепления, чиито цел е била да защитават проходите и Византия от военни настъпления и набези. На юг от Лопушна е разположена преградата Коджа капъ , през която преминават важни пътища. На юг от Коджа капъ преминава пътят Марцианопол ( Девня ) – Кабиле ( Ямбол ).

Годината на създаване на Лопушна не е известна, но към 1800 година селото вече би трябвало съществува. Свидетелство за това е стара дървена джамия, за която се предполага че е строена в периода 1800 – 1802 година. През селото минава известния френски пътешественик Ами Буе по време на своето пътешествие из Балканите в периода 1836 – 1839 година. Ето как французинът описва Лопушна и околността:

На отсрещния бряг на Камчик ( Голяма Камчия ) е разположен Коимли (бивше село). Планините там стават малко по-високи и представляват хубав разрез на кредовите пластове, наклонени към север. Изоставяме Камчик ( Голяма Камчия ), за да поемем покрай планинската река Йедекмале, която излиза от юг от една теснина, насочена от юг към север. Но на 1/2 левга от селото Йедекмале ( Арковна ) се завива на запад в надлъжна долина, както тази на Голям Камчик ( Голяма Камчия ), простираща се от запад към изток в подножието на централното балканско село. Планинската река на споменатата долина също се влива на изток в Голям Камчик ( Голяма Камчия ) и протича в доста обширна и обработена вдлъбнатина. Бреговете ѝ, както и страните на долината представляват разрези на кредови оголени шисти. Планините там се извисяват само на 300—400 фута над речното корито. Най-сетне стигнахме до селото Лопучка (Лопушна) на 8 1/2 левги от Шумла ( Шумен ) и на 1400 фута височина. Между българските жители има и няколко турци. Къщите им са обиколени от овощни градини и прегради на пътя не позволяват на прасетата им да влизат в нивите. Проходът на балканското било е на юг от това село и оттам започва половинчасово изкачване.

От пътеписа става ясно, че в землището на днешното Лопушна е имало село, което днес не съществува и го няма на картите. За разлика от днешното население на селото, което е изцяло турско, в средата на 19 век то е било смесено (българи и турци), като българите са били мнозинството в това село. Най-вероятно голяма част от предшествениците на днешните турци в Лопушна са пришълци от други села.

През 1894 година село Лопушна е съставно село на Новоселска околия . Тогава в близост до селото е ликвидиран планинският разбойник Илюхман .

По времето на Балканските войни 5-ма души от Лопушна са извикани на служба – Ибраим Садулов Юмеров, Ибряим Юмеров, Митю Василев, Мустафа Мустафов и Христо Главчев .

По времето на Първата световна война 2-ма души от Лопушна са извикани на служба – Юмер Мусов и Мустафа Ахмедов .

География

Село Лопушна се намира в долината на Лопушанска река между Върбишка и Драгоевска планина на границата между Предбалкана и Стара планина . Разположено е на 3 км от границите с Бургаска и Шуменска област .