Неново (Село)

Област: Варна

Население: 51 души[1](15 март 2024 г.)4,17 души/km²

Площ: 12,303 km²

Надморска височина: 265 m

Пощ. код: 9234

Тел. код: 05126

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 51456

История

Според Димо Михайлов и местния учител Иван Тунчев заселването на селото е станало около 1595 г. от седемте рода: Коджаивановите, Тунчевите, Киряковите, Русевите, Велчевите, Кирякдимовите и Иванджамбазовите. От после са придошли Панчеолувите от с. Черковна, Дядо Димовите от Елена, Коевите, Палабуйковите от с. Могила, Камбурдимовите и Камбуррадевите от Бесарабия, Радиивановите от Търново, Симеоновите и Милковите от с. Ченге, Генобоевите и Кючукбелчевите от Елена.

Старото му име е Леново .

География

Село Неново е разположено на североизточен склон, обрасъл с вековни гори. От двете страни на склона от северозапад тече Мостенската река, на североизток - Коришката, които се сливат под селото към дълбоката долина на Боаза.

Неново е заобиколено със следните местности:

„Курията“ – с вековните си букови и дъбови дървета. „Борума“ – местност, на която има равнинна обработваема земя и пасища, откъдето, погледнато на изток, се вижда Провадийското плато, на север се вижда местност „Тавшана“ (стар турски вилает) над с. Невша. На запад се вижда платото над Мадарския конник и местност „Содоолу“, в която има красив скален манастир. Местност „Боаза“, в която има път, свързващ Североизточна България със Сърта, а над него има скален манастир и водопад (Совата) с нестихваща вода, който захранвал дядовата Пенева, дядовата Койчева воденица и дядовата Ангелова тепавица.

На юг селото граничи с обработваемите равнинни и плодородни ниви с местности: Татарски места, Могилите, Топла река, Селеще и Кулника с китни пасища.

Водите са напоявали великолепни зеленчукови и овощни градини. Край Неново има и втори водопад, в близост до гробището. Изграден е и ловджийски заслон северозападно от селото, в близост до него вероятно е имало и крепост.

Личности

Иван Славов – юрист. Д-р Георги Тодоров Доков – 1900 – 1990 г. – следва ветеринарна медицина в Бърно. След откриване на ветеринарен факултет в София се прехвърля и дипломира от първия му випуск. Околийски лекар в гр. Провадия. След 1942 г. живее и работи във Варна. Земеделец.