Българско знаме

Неофит Рилски (Село)

Област: Варна

Население: 1368 души[1](15 март 2024 г.)40,3 души/km²

Площ: 33,935 km²

Надморска височина: 154 m

Пощ. код: 9223

Тел. код: 05164

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 51487

История

Първото му име още от времето на Второто Българско царство е Юртлука. Най-рано намерен документален материал за името на селото е от 1573 г., когато се е наричало Кутлу бег – на български означава „благословено място“. Името е от татарски произход. След два века, през 1767 г. приема чисто турското име Кутлу бей (благословен бей).

След Освобождението на България от османска власт, минават над петдесет години и едва през 1934 г. селото приема името – Неофит Рилски, на първия възрожденски просветител.

В книгата на краеведа Борис Митев – родом от село Неофит Рилски „Село Неофит Рилски и неговите хора“ с увереност се съобщава, че селото е създадено по времето на Втората българска държава – след 1185 година. Анализирайки историческите събития и предания от стари местни жители, местността „Юртлука“ е старото място на село Неофит Рилски, съществувало преди падането на България под османска власт.

По време на османската власт жителите на селото преживяват редица съществени събития.

Първото от тях е: през 1444 г. когато младият полско-унгарски крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Януш Хунияди с войската си достигат до Горна Оряховица, превземат Шумен .

Достигайки Нови пазар, се разделят на две колони. Главното ядро на войската, под командването на Владислав III потегля и минава през селищата: Нови пазар, Естипе/Ветрино/, Кутлубей/Неофит Рилски/, Девня, Марково/Повеляново/ и достигат северните брегове на Белославското езеро.

Втората колона потегля под командването на кардинал Чезарин и минават през селищата: Нови пазар , Венчан , Провадия , Синдел и достигат до южния бряг на Белославското езеро.

През 1475 година в Североизточна България започват да се заселват татари колонисти. Голяма част от тях са пленници. Повечето татари не подминават селото, заселват в него и му дават и името Кутлубек. Понастоящем в южната част на селото има стари изоставени татарски гробища, неизследвани още от археолозите.

Малко известно на българския народ е събитието – подготовката за големия бунт, на българи и арнаути от селата Арнаутлар /Староселец?, Джиздаркьой /Добрина/, Манастир, Дерекьой /Петров дол/, Ахъркьой /Габърница/.

Центърът на готвения бунт е Староселец , отстоящ на 3 км от село Кутлубей. Със сигурност кутлубейци са взели участие при събирането на боеприпаси, оръжие и муниции. Бунтът е целял да се попречи на турските управници да помохамеданчат българското население в Провадийския край. Известно е, че са извършвани насилия и опити за потурчване на млади българи от Кутлубей през 1573 година. Бунтът се ръководел от външни образовани хора в лицето на Дубровнишките търговци, заселени в Провадия през 1580 година. Това се разбира от видния католик Доброчанин Павел Джорджич, който по онова време имал търговска къща в Провадия. Като духовен пастир, успява да построи католически църковен храм в Провадия през 1637 г. и да проповядва на българи и арнаути християнска католическа религия . Така се стига и до подготовката на бунта през 1689 г.

При избухване на Руско-турската война през 1877 година местният поп Захарий е задържан като комита от турците.

Друго

На 3 км от селото се намира най-голямата електроразпределителна подстанция „ВАРНА 750/400 kV“. Строежът ѝ започва през 1983 г. Замисълът е да се докара нова енергийна мощност за България от бившия СССР , която да се използва, ако откаже някой от двата V или VI реактор, които са по 1000 MW. Строи се успоредно с електропровода „Съединение“ 750 kV, който е входен.

В уредба 750 kV се разделя на 2, минава през трансформатори и излизат 2 по 400 kV, с мощност по 1240 МW, по-голяма от V и VI реактор на АЕЦ „Козлодуй“ . В уредба 400 kV се разпределя на 4 изходящи електропровода . Има резервни полета, които са замислени за вкарване на електропроводи от АЕЦ „Белене“ .

На два километра от селото през 2021 г. е направен исторически парк с възстановка на различните епохи по българските земи от праистория, траки , римско време, от Първото и Второто българско царство.