Рояк (Село)

Област: Варна

Население: 273 души[1](15 март 2024 г.)14,8 души/km²

Площ: 18,472 km²

Надморска височина: 233 m

Пощ. код: 9252

Тел. код: 0517

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 63135

История

Първото известно име на селото е Птичи връх. Според местни хора, то е основано през ХVІІІ век от двама българи, пастири от близкото село Чайка. По Османско време се е наричало Куш тепе (1873, 1878), което е и букваленият му превод от турски език. Произлиза от „kuş“ – птица 5 и „tepe“ – връх, хълм.

След Освобождението името на селото се изписва Куш-тепе (1880, 1900, 1905, 1910, 1930), Куш-Тепе (1887, 1892, 1894).

През 1910 г. Комисия Ралчов предлага за с. Куш-тепе названието „Птичи върх“, като пояснява: ”Превод“. Комисия 1931 получава предложение старото българско име на Куш-тепе да бъде възстановено. Разглеждат се два варианта – Птиче връх и Птичи връх и е утвърден вторият.

Със ЗМВРНЗ № 3775, обн. на 7 декември 1934 г., с. Куш-тепе е преименувано на Рояк, название звучащо близко до старите му имена. Димитър Златарски споделя, че селото е било малко и бързо се е наРОИло. От там е дошло и името Рояк. Според В. Миков и П. Делирадев, в случая Рояк означава „червено-жълт“ (от цвета на залязващото слънце или от есенните багри по растителността).

След Кримската война (1853 – 1856) в Куш тепе се преселват турци и татари. Техни наследници в най-ново време са Хаджи Казак Салих, Хаджи Мехмед, Лятифовите и др. Известно е и присъствието на Судански род, за родоначалник на който се смята жена на име Джемиле. За нея се разказва предание, според което като дете Джемиле е отвлечена и продадена като робиня в Провадия. Тя се жени за Дауд от Куш тепе.

Друга версия за първия жител на селото е преселник на име Димитър от град Чорлу (на стотина км западно от Истанбул). Той се заселва в края на ХІХ век. След него идва семейството на Петър – майстор колар от Добрич.

Разказ за Вълчо, отгледан от Гюлсюм. Нападение на националисти от Ново село над мюсюлманите от Куш тепе.

След подписване на Одринския мирен договор (1829) в Куш тепе (Рояк) идват българи преселници от Гердеме (Хлябово) и други села от Каваклийско (Тополовградско).

През 1951 г. много турски семейства се изселват в югоизточната ни съседка. На тяхно място идват двадесетина български фамилии от Аспарухово, Дългопол, Цонево и други села. По време на кооперирането на земята, много от българите се завръщат в родните си селища (около 1961 г.). В Рояк остават 2 – 3 български домакинства.

География

Село Рояк се намира в северната част на общ. Дългопол, Варненска област, Североизточен район на страната. Граничи с Дългопол и със селата Китен, Блъсково, Комарево и Чайка. Землище – 18 472 дка.

Рояк отстои (по права линия) на 5 км североизточно от Дългопол, на 12 км югозападно от Провадия, на 45 км западно-югозападно от Варна и на 330 км източно от София.

Птиците почиват в Рояк на път за топлите страни.

Личности

Доц. д-р Мустафа Асан Мустафа - преподавател по компютърни науки в Университета в Манчестър Суави Басри Хаджи (1956, Рояк). Депутат от ДПС. Д-р Рийза Мустафа (? Рояк). Хирург. До 1989 г.работи в Провадия, а след това се изселва в Турция. Доц. Исмаил Ахмед Гердемели Юмер Фикриев – заслужил треньор по борба, журналист и писател. Живее в Разград Петко Александров. Момичето от Птичи връх. Н. д., 2.ІІІ.1983.