Слънчево (Село)

Област: Варна

Население: 1105 души[1](15 март 2024 г.)41,1 души/km²

Площ: 26,921 km²

Надморска височина: 150 m

Пощ. код: 9144

Тел. код: 05119

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 67489

История

При сондажни разкопки е разкрито праисторическо селище на склона над Слънчево. Счита се, че то е възникнало там заради южното изложение и невъзможността да бъде наводнявано. Установено е, че по време на похода на полския крал Владислав III Варненчик един от рицарските отряди е станувал в землището на днешно Слънчево.

Най-старият писмен източник за селото е османанотурски от 1676 г. и споменава името на селището като Гюн яйласъ („Слънчево плато, бряг, склон или слънчево място“) . На по-късен османотурски печат е изписано: „Втори мухтар на село Гюнюл алъса (1861 – 1862 г.)“. Част от местните мюсюлмани се изселват след похода на руския пълководец Иван Дибич-Забалкански през 1828 – 1829 г., а други – след Руско-турската освободителна война от 1878. Първите заселници християни идват в Слънчево от съседните села Гевреклер , Гюндогду , Солник , Бърдарево , както и регионални групи ваяци и маджури . Първите са с произход от селата Еркеч и Голица , Поморийско , а вторите – от преселници от Източна Тракия – Одринско , дошли в селото от ок. 1880 – 1882 г.

Гюн алъсъ се споменава във варненския печат през 1896 г. във връзка с публинча продажба на поземлени имоти.

Основното училище в селото е открито през 1882 г. и се нарича Българско непълно православно основно училище . Името си „Отец Паисий“ то получава през 1935 г. Първият учител на децата е Захари Майдавски от Балчик . Днес училището е закрито, сградата е ремонтирана и функционира като Клуб на пенсионера. Селото е преименувано на 14 август 1934 г. с Министерска заповед на правителството на Кимон Георгиев .

Църковният храм „Свето Възнесение Господне“ е осветен през 1899 г., като по-заможните жители на селото подаряват първите икони. Храмът е ремонтиран основно в началото на XXI век. Народното читалище „Учител“ е основано с богата библиотека през 1906 г. Слънчево е електрифицирано след 1946 г., а водопроводната мрежа е прекарана през 1974 г. През есента на 1999 г. с дарения и общински средства е изграден паметникът на загиналите във войните.

География

Слънчево е разположено на около 150 метра надморска височина в западния край на Варненската низина , на 10 километра източно от Девня и на 18 километра северозападно от центъра на Варна . Землището му има площ 26,92 квадратни километра, заема югозападния ъгъл на община Аксаково и граничи със землищата на Калиманци на север, Припек и Игнатиево на изток, Страшимирово на юг и и Девня и Баново на запад.

В непосредствена близост до Слънчево се намира местността Побитите камъни , която е природна забележителност.

Личности

През Балканската и Междусъюзническа войни 1912 – 1913 четиринадесет души от селото губят живота си по бойните полета:

Караниколов, Иван Стоянов , ефрейтор . Кателиев, Добри Душев , ефрейтор. Демиров, Петко Войнов , редник . Димов, Димо Жечев , редник. Добрев, Добри Атанасов , редник. Добрев, Добри Неделчев , редник. Калчев, Калчо Куртев , редник. Киряков, Атанас Христов , редник. Ситов, Стойчо Тодоров , редник. Узунов, Димитър Николов , редник. Узунов, Никола Николов , редник. Чолаков, Стойчо Тодоров , редник. Шишков, Димитър Георгиев , редник.

По време на Втората световна война селото губи:

Димитричка Костова Чолакова (Славка)  – партизанка от Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , убита. Алекси Димов Христов (Венизелос) – партизанин в Габровския отряд, убит. Тодор Кателиев Митев, (1892 – 27 януари 1944) – ятак и помагач на партизаните от Варненския край, починал по време на изпълнение на бойна задача.