Тополи (Село)

Област: Варна

Население: 3099 души[1](15 март 2024 г.)190 души/km²

Площ: 16,306 km²

Надморска височина: 48 m

Пощ. код: 9140

Тел. код: 052

МПС код: В

ЕКАТТЕ: 72709

История

Данни за наличието на селище на територията на днешно Тополи има още от времето на древните траки . На хълма Клисе баир при изкопни работи са открити множество керамични съдове и предмети от бита. Открити са и предмети с гръцки произход, което говори за търговски и социални контакти с гръцките колонии. На мястото на днешния екарисаж е открита тракийска могила-гробница, а от землището на селото е известен и електронов статер на град Кизик (около 480 г. пр. Хр.).

По време на Първата българска държава група прабългари се установяват край неголямото езеро Кайнака поради наличието на прясна вода. Днес при разкопаване на околните лозя лесно се намират фрагменти на съдове от бита на прабългарина. Керамиката от прабългарски тип е рядка и затова старото селище представлява интерес за историците. Сведенията за селището от времето на Втората българска държава са твърде оскъдни, което предполага, че то е било изоставено.

Сегашното село се споменава за пръв път като Инджекьой през 1828 година, когато по време на Руско-турската война Варна и районът около нея попадат под руска окупация за две години. Руските власти изготвят карта на района, а селото е описано като дълго и изтеглено по ос, състоящо се от 30 къщи и няколко чифлика.

След Руско-турската война от 1877 – 1878 година мюсюлманското население на селото се изселва и на негово място идват бежанци от Одринска Тракия . Запазени са сведения от 16 април 1923 г. относно дейността на местното училищно настоятепство, разполагащо с новосъздадени училищни ниви с площ от 165 декара.

Селото запазва името Инджикьой до 14 август 1934 година, когато е преименувано на Тополи. През 70-те години на XX век в селото се установяват изселници от дългополското село Аспарухово (Ченге), залято от построения по това време язовир „ Цонево “.

През 1950 г. в селото функционира всестранна взаимоспомагателна кооперация .

География

Селото е разположено на 48 метра надморска височина във Варненската низина , на километър северно от Варненското езеро и на 8 километра западно от центъра на град Варна . То е „разделено“ на две части – стара и нова, по двете вълни на заселване – през 70-те години на XIX век и през 70-те години на XX век. Двете части на селото са разделени от дере, в което растат огромните тополи , дали името му. От трите чешми, разположени в дерето, тече изворна вода. В парка, между двете чешми, се намира и малък параклис, наричан „Аязмото“, изграден върху минерален извор, за който се говори, че има целебни свойства за очите.

Климатът е умереноконтинентален със силно черноморско влияние. Валежите за година са умерени, а снежната покривка се задържа около месец.

Флората и фауната на село Тополи пряко показва степния характер на географската ширина. Естествената растителност е тревиста, а горите са ниски акациеви , най-често дори храстовидни. Гори от този тип са запазени от части на хълма Клисе баир и около Горското стопанство. По-големите дървесни видове, като тополи , се срещат по поречието на малката рекичка, пресичаща селото. Фауната е представена предимно от дребни гризачи и влечуги, а и от някои по-големи птици и бозайници – полска мишка , обикновен смок , див заек , лисица , източноевропейски таралеж , сокол , врана , пъдпъдък , яребица , фазан и някои порови . Около средноголямото блато Кайнака се срещат и видове като дива патица , блатна кокошка , водна змия , привлечени от множеството жаби и риби като червеноперка , таранка , шаран , обикновена бодливка .

Събития

Селски панаир на 24 май . Фолклорен събор „Тополи пее и се смее“ – провежда се през една година.