Багалевци (Село)

Област: Велико Търново

Население: 4 души[1](15 март 2024 г.)

Площ: –[2]

Надморска височина: 583 m

Пощ. код: 5094

Тел. код: ?

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 02110

История

Според проучвания на Драган Драганов , началото на селището е поставено от полугаря (зимна кошара за овце) на хаджи Петко от Елена . Същият идвал да наобиколи стоката си, възседнал бял кон. Бил строг и хората се страхували от него. Наричали го неизвестно защо „дядо Багал“. Счита се, че от това махалата получава името си.

Багалевци е старо селище. Тук в годините на османската власт е живял поп Марко , автор на известния „ Еленски летопис “. Същият бил свещеник в църквата „Свети Никола“ в Елена. По време на нападението на кърджалиите през 1800 г. той и поп Дойно спасили черковните вещи – антиминса (обредна покривка в олтара) и потира (чашата за причастие), като избягали с тях в Багалевци. Вероятно по негова инициатива около 1830 г. е открито в махалата килийно училище, в което учители били синовете му Цончо, Константин и Иван.

Поп Марко е притежателят на известното поп Йоаново или Банишко четвероевангелие (ръкопис на пергамент от XIII век), по което служил в църквата.

През 1924 година негови потомци предават съхраняването на като семейна реликва четвероевангелие на Народна библиотека в София.

Внук на поп Марко е възрожденския учител Никифор Попконстантинов , основател на читалище „Напредък“ в град Елена. От този ПопМарков род са още: майор Константин Никифоров, първият българин министър на войната в България след Освобождението, и брат му генерал Марко Никифоров, както и генерал Никифор Йорданов Никифоров началник на военно-съдебната част към Министерство на войната, участник в антифашистката борба.

География

Село Багалевци (Багалювци) се намира на около 5 километра северно от село Тодювци . Разположена е на двата бряга на река Веселина в живописна местност.