Буковец (Село)

Област: Велико Търново

Население: 72 души[1](15 март 2024 г.)8,29 души/km²

Площ: 8,717 km²

Надморска височина: 397 m

Пощ. код: 5063

Тел. код: 06123

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 06940

История

Основано е около 1627 г. от дряновски скотовъди, които са търсили убежище от набезите на турците.

Знае се, че през Античността, когато тези земи са били на територията на Римската империя, през землищата на Буковец и Шемшево е минавал важен транспортно-комуникационен път, свързващ Дунавската равнина с Подбалканските котловини.

Други твърдят, че селото е възникнало преди повече от 500 години. По летописни данни на територията на църковния храм „Св. Троица“, след големи на времето наводнения, българи, предимно от Дряновско , се преселват в района и създават селото, като му дават настоящото име от заобикалящите го букови гори. Същите впоследствие изчезват и са заменени от меше, цер и др.

През 1847 година е построена църквата „Св. Троица“ и осветена от гръцки владика, който е държал поучителна реч. Не се знае има ли султански ферман или друг документ, който разрешава строителството на храма. Основните дарители за построяването му са Колю Тутов, Доси Рашков и други по-заможни селяни.

През 1918 година е основано читалище „Развитие“ с театрален салон за 50 броя седящи места. На втория етаж се е помещавало местното основно училище с 2 класни стаи, понастоящем кметско наместничество село Буковец. Училището е съществувало до 1960 година.

Тук през 1926 година е създадена първата ножарска работилница от Рачо Стефанов и Ганьо Рашков, която по-късно прераства във фабрика, работеща до 1998 година, която е и предшественик на ножарската фабрика „Терна“ – град Велико Търново.

География

Село Буковец се намира на 15 км западно от Велико Търново и на 8 км североизточно от Дряново, на северна ширина 43 градуса и източна дължина 25 градуса. С надморска височина от 350 до 499 метра, територията на селото е 3 квадратни километра, а землището е 8.717 квадратни километра.

Разположено е на южния склон на планинско възвишение с изглед към върховете Шипка, Бузлуджа и Ботев. На около 1 – 2 км северно от селото са разположени Търновските възвишения. В югоизточна посока е и соколовският връх Миньов. Съседни села са Керека, Гвоздейка, Пушево, Шемшево.

Растителността в землището и местностите на селото е широколистна. Разпространени са бук, дъб, габър, липа, върба, шипка. Срещат се и иглолистни видове, резултат от залесителни дейности. Около селото има множество поляни, градини, лозя. Местностите са изключително богати на различни видове билки – сред най-често срещаните са: бял равнец, жълт кантарион, и агримония.

Горите и поляните около селото са богати на гъби. Сред техните ядивни представители са: манатарка, печурка, майска гъба, булка и пачи крак.

Представители на животинските видове са: диво прасе, чакал, лисица, див заек, сръндак, дива котка, язовец, пор. От птичите видове се срещат ястреб, лястовица, сойка, кос, кукувица, кукумявка, пъдпъдък.

В селото съществува ловна дружинка, прилежаща към Ловно-рибарско дружество „Сокол – 1884“, Велико Търново, която се грижи за нуждите на дивите животни и регулира броя на хищниците.

Друго

Друг празник, е храмовият, който се чества на „СВ. ДУХ“ или още „ПЕТДЕСЯТНИЦА“. Дошло е времето същият да бъде възроден. Характерен местен продукт е „Дърпана баница“, предпочитана от млади и възрастни.

Сборът на селото се отбелязва петдесет дни след Великден на Свети Дух. През 2013 г. е възстановен и е отбелязан с курбан за здраве, отслужен от отец Илия.

Макар читалище „Развитие“ да е създадено преди повече от 100 години през 1918г., в него все още се се извършва дейност.

В двора на църквата има три войнишки паметника от 1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945