Бутово (Село)

Област: Велико Търново

Население: 690 души[1](15 март 2024 г.)26,7 души/km²

Площ: 25,841 km²

Надморска височина: 114 m

Пощ. код: 5232

Тел. код: 06137

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 07123

История

Съществуват няколко теории за произхода на името „Бутово“. Една от тях е, че то произлиза от тракийската дума „бут“ – крепост. Според друга теория е съществувал голям тракийски вожд, който се казвал Буто.

Историята на селото се свързва предимно с факта, че в миналото тези земи са обитавани от траките (IV век пр.н.е.). Те са оставили богато културно наследство. Археолози от Великотърновския университет са правили разкопки тук през 1966 – 1968 г. В откритите гробници, по-известни като могили и подземни тунели, наподобяващи галерии, са намерени глинени съдове, накити, монети и много други предмети с голяма историческа стойност. От тези разкрития става ясно още, че основен поминък на населението е грънчарството . Те са поставяли вече готовите съдове, направени от глина , в специални пещи и изпичали керамиката. По този начин глинените изделия ставали по-здрави и красиви, като придобивали специфичен червен цвят. Екипът на археолога Богдан Султов полага големи усилия в популяризирането на ценните исторически находки, като прави късометражен филм за тях. Много от находките (предмети и монети) се намират и до днес в Археологическия музей във Велико Търново . В турски документи от XV век се споменава „село Бутрунидже“ към Никополския санджак, а през 1579 г. и като Бутова-и заир и Бутова-и баля съответно „Горно и Долно Бутово“.

През по-късен период селото се развива като селскостопански район. Равнината осигурява развитието на земеделието като основен поминък на населението. Характерно за Бутово били и водениците , разположени по коритото на малката река Ломя, която минава през землището на селото. По-заможните фамилии (Никодимовите, Поповите, Църковци и др.) притежавали водениците, напр. Никодимовата воденица (обслужвала и съседните села Върбовка и Димча ). Воденицата се намирала в горната част на селото към местността Чатала. Друга имало и в долната част на селото към с. Недан .

Друг основен поминък на жителите от селото е било тухларството. В началото на XX век се създава тухларницата. На бригадирски начала са се правели ръчно тухли и цигли . През 1950-те години се изгражда и фабриката за тухли. През 1968 г. се открива и новият модерен завод за тухли, построен от италианска фирма, който произвежда различни видове като размер и форма тухли.

География

Бутово се намира в централната част на Дунавската равнина на 9 км северозападно от гр. Павликени . Граничи на изток със землището на село Недан , на югоизток – с град Павликени , на юг – със село Върбовка , на запад – със село Горско Косово , а на север – със селата Варана и Градище . Географска забележителност е хълмът Чатала, 410 м надморска височина. В близкото минало мястото е било кът за развлечение и отмора на населението в района и вилна зона.

Личности

Никола Василев (р. 1933), български политик

Друго

Ежегодно през първата събота от месец ноември се организира селският събор . Това е ден за веселие и забава. Жените подготвят ястията за трапезата още от предния ден. Прави се курбан за здраве. Приготвят се традиционни гозби като пълнени чушки, зеле с месо, дроб-сърма и др. Футболният отбор се казва „Бъдеще“ (Бутово) и се състезава в „А“ Областна футболна група Велико Търново.