Вардим (Село)

Област: Велико Търново

Население: 845 души[1](15 март 2024 г.)10,2 души/km²

Площ: 53,48 km²

Надморска височина: 40 m

Пощ. код: 5281

Тел. код: 06324

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 10118

История

Първото намерено упоменаване на село Вардѝм е в турски документи от 1783 г.

Предполага се, че селото е съществувало още при византийската власт , но по-нагоре по хълма на юг от сегашното си местоположение.

Източно от селото, в местността „Янково гърло“, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник .

Начало на учебното дело в село Вардим се поставя през 1879 г. Обучението тогава е било водено в ниски и схлупени, нехигиенични стаи в частни сгради. Благодарение на дарения от заможни жители на селото и помощта на всички селяни, през 1936 г. е построена училищна сграда. И до днес тя е част от новото училище. Учителите, които са учителствали по онова време, решили училището да носи името на Стефан Караджа . Празникът на училището е на 11 май .

През 1907 г. е основано читалището „Трудолюбие – 1907“.

През 1958 г. с решение на тогавашното Министерство на земеделието и горите е създаден популетум в района на Свищов. През 1959 г. се открива Опитна станция по тополите към Института за гората при БАН , която от 1963 г. прераства в Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове . Опитното поле на Опитната станция за бързорастящи горскодървесни видове е в най-източната част на село Вардим.

География

Село Вардим се намира в средната част на Дунавската равнина , на 7 – 8 км източно от град Свищов . На около 7 км на изток от село Вардим се влива в Дунав река Янтра , малко след протичането ѝ между селата Новград , Беляново и Кривина .

Селото е разположено покрай южния ръкав на река Дунав при остров Вардим , срещу югозападната част на острова. Този южен ръкав представлява и най-южната отсечка на река Дунав не само в България, но и по цялото ѝ протежение. Надморската височина, 20 – 25 м при реката и около 33 м на главната улица при сградата на кметството, нараства на юг към възвишението, по склона на което е застроено селото, до около 110 – 120 м.

През Вардим минава второкласният републикански път II-52 , който го свързва със Свищов на запад и в границите на селото е негова главна улица, а включващият се в източния край на селото второкласен републикански път II-54 го свързва през Караманово , Ценово , Бяла и Полски Тръмбеш с областния център Велико Търново .

Село Вардим се намира в зона с умереноконтинентален климат . Характерни са честите и продължителни мъгли .

В землището има карбонатни и типични черноземни почви .

Населението на село Вардѝм , наброявало към 1934 г. 1950 лица, има към 1946 г. своя максимум – 2654 лица, след което неизменно намалява – до 890 лица към 2018 г.

Според данните от Преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г. , при обща численост на населението 1042 лица, относно етническа група е посочена „българска“ за 914 лица (87,7%), „турска“ – за 71 (6,8%), „ромска“ – 0, „друга“ – за 3 (0,3%), като за 54 лица (5,2%) не е отговорено.

Друго

Скали Вардим край остров Ливингстън , Южни Шетландски острови са наименувани на село Вардим.