Въглевци (Село)

Област: Велико Търново

Население: 57 души[1](15 март 2024 г.)1,79 души/km²

Площ: 31,885 km²

Надморска височина: 503 m

Пощ. код: 5041

Тел. код: 061109

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 12396

История

Името на селото произлиза от препитанието на хората, които са живели там. Точната година за възникване на селото е неизвестна, предполага се по време на османската власт. Първи заселници са българи, дошли откъм Троян. Преследвани от турците, девет братя се заселват около село Стражата, намиращо се във Фъревската енория. Занимавали се със скотовъдство. Трудно живеели и се разпръснали наоколо, като всеки избрал място и построил къща. И така се появили махали като Белчовци, Йовчевци, Дамяновци, Райковци и др., носещи имената на първите заселници. Поживели и видели, че снегът по-бързо се топи в по-ниската част, където се намира днешното село Въглевци. Първозаселените се занимавали с бащиния занаят – скотовъдството, но започнали да правят дървени въглища /кюмюр/, които носели на гръб до Търново и продавали на казанджиите. Последните купили магарета на кюмюрджиите, за да им носят по-бързо въглищата. Именно произвеждането на дървени въглища е дало името на селото – Въглевци.

Постепенно около селото се появяват няколко махали – Бояновци, Радковци, Дечковци, Таслаците на името на първозаселения на съответното място. Селото Гащевци произлиза от това, че за пръв път обуват гащи, дотогава ходели с дълги аби. Пожерник се нарича така, защото често там избухвали пожари. След като се установили и увеличили населението, хората от Въглевци решили да си построят църква. Издействали ферман от турската власт през 1859 г. През 1860 г. църквата „Св. Параскева“ е завършена. Осветена е на Петковден през 1861 г.от гръцки владика. Църквата по-късно е посетена и от митрополит Антим, а през 1879 г. митрополит Филип ръкополага местен свещеник.

От 1861 до 1879 г. в „Св. Параскева“ са служили свещеници от Килифаревския манастир – поп Иван и неговият син поп Петър. От 1879 г. свещенослужител на храма става Михаил Маринов. От 1928 г. поема синът му поп Михаил Попов. През 1989 г. селото достига 180 къщи. От създаването на селото, както и в съседните махали, освен българско население други етноси не е имало.

В двора на църквата е построено първото килийно училище, там се намира и паметникът на загиналите в Балканската война 1912-1913 г., издигнат от майстор Руси Тодоров през 1914 г.

География

Село Въглевци се намира в полите на Стара планина, на 25 км южно от Велико Търново.

През селото преминава републикански път II-55, един от няколкото, свързващи Северна с Южна България. Този път пресича Стара планина при прохода на Републиката /Хаинбоаз/. Частта на пътя през прохода Хаинбоаз е построена по време на бригадирското движение 1946-56 г. През 2007-09 г. път II-55 е разширен и реконструиран да отговаря на съвременните изисквания за транспорт и движение на МПС. От с. Вонеща вода има път за Трявна и Габрово.

Събития

В старо време се провеждали по Васильовден, Великден и Петковден
сборове, с много гости, гостени с вкусни манджи и черпени с хубава ракия и червено вино.
През 1989 г.се проведе последният голям събор на Петковден, събраха се много хора от цялата страна да си припомнят един за друг, да си спомнят детството и забравените обичаи. През 2012 г. отново се възобнови местния събор, който се провежда на Петковден храмовия празник на църквата „СВЕТА ПАРАСКЕВА“ с вкусен курбан, музика и танци от Кметския наместник на с. Въглевци - Илия Радев Илиев, БЛАГОДАРИМ ВИ.

Личности

Димо Колев Абаджиев (1854-1943) – опълченец от Руско-турската война от 1877-1878 година. Преселва се и живее в Попово след Освобождението . Акад. Христо Даскалов (1903-1983)- растениевъд, генетик, селекционер, академик. Роден в с. Въглевци.

Друго

От записките на поп Михаил Попов, октомври 1928 г.