Горна Липница (Село)
Област: Велико Търново
Население: 447 души[1](15 март 2024 г.)11,8 души/km²
Площ: 37,993 km²
Надморска височина: 140 m
Пощ. код: 5227
Тел. код: 061303
МПС код: ВТ
ЕКАТТЕ: 16290
История
Плодородната почва, изобилната изворна вода, буйните дъбови гори са привличали хората от древността в този изключително красив край. В местността Бурловец са намерени каменен чук, кремъчно длето и шило, което свидетелства за следи на пещерен човек от новокаменната епоха (3000 – 2000 г. пр.н.е.), обитавал пещерите около Велико Търново и с. Мусина и слизал по местните гори на лов. Там, и най-вече по поречието на малката Бурловска рекичка, са намерени желязна мотика, свещник, фрагменти от глинени съдове и оброчна плочка на Тракийския конник – следи от тракийските племена уздицензи и кробизи, които са обитавали тия места.
В землището на селото се намира местността Дядопановата кория, където на 6 юли 1868 г. се е състояла битката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с турската войска. По местността Мрямор, около Кладенците и Язовира, са открити зидове на големи постройки, зидани от едри каменни блокове и тухли с хоросанова спойка. За една от тях се предполага, че е била римска обществена баня. Твърде вероятно е в тази местност да се е намирало седалище на римски военен пост, който е охранявал пътуващите кервани със стока.
В землището са намерени и много остатъци от славянобългарски произход, предимно керамични съдове, както и ръчичка от римска статуя Най-често са откривани в местностите Биюкалевен, Цариц, Горно ливади.
Както тракийските, така и славянобългарските поселища са били малки и разположени по теченията на малките дерета, близо до големи извори и гори. Едва по-късно с нарастването на селището постепенно са се разширявали и пасищата около селото и обработваемата площ навлизала все по-навътре в горите. По местността Припека, използвана и сега за пасище, са личали синорите на изоставените в миналото ниви.
Разпръснатите из землището могили навярно са служели за наблюдателници или за пътеуказатели, тъй като при разкопки не са открити следи от погребения. По други данни от небезизвестни историци са открити непокътнати къщи от времето на Римската империя, около местността Мрамор, където вече всичко е почти погубено от иманяри. По данни се говори именно за наблюдателници и почти сигурно за древноримски път, свързващ Никополис ад Иструм и Нове край днешен Свищов. От другата страна на запад от местността „Бурловец“ има и местност, наречена Момини бани , в която се предполага, че е имало бани по време на Римската империя със специфичния гравитационен път на водата.
Съществува предание, че името на селото – Горна Липница, е получило наименованието си заради някогашните липови гори, които се простирали на юг от него. От тия гори сега не е останала и следа, освен в покрайнините на землището.
По откъслечни данни от турски извори за българската история става ясно, че селото датира от средата на XV век. То е записано под името Юкара Либниче, което преведено на български означава именно Горна Липница.
География
В централната част на Дунавската равнина, на 12 км североизточно по пътя от гр. Павликени за гр. Полски Тръмбеш , в западната част на малката долина Ялия, се намира с. Горна Липница. То е разположено от двете страни на шосейния път, по левия бряг на малката рекичка Ялия. Селото заема площ от 1500 дка. Единственият равен терен, слабо наклонен на юг, дава приветлив вид на селото, особено погледнато от южната височина Чуката. Оттам като на длан се вижда цялото село с очертанията на дворовете, улиците и площадите. Селото има две главни махали – Горна и Долна, за разграничаване на които служи централният площад и една широка улица по оста север-юг. На тази улица в миналото хората са събирали добитъка, за да го изкарат на паша.
Най-близките съседни селища са: на изток – Долна Липница , на север – Карайсен , на запад – Патреш , на юг – Дъскот , а на югоизток на шосето за Велико Търново – Паскалевец. В тези си граници горнолипнишкото землище включва 33 хиляди декара. Най-високата част от землището са Срещните могилки – 160 метра надморска височина.
Събития
Всяка година редовно се празнува панихида в местността „Дядопановата кория“, където четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа водят ожесточена битка с турските поробители. На мястото на битката е построен паметник в памет на загиналите четници. Ежегодно около 20 юли се поднасят венци пред паметника и се отслужва панихида в памет на загиналите членове на четата, дали живота си за свободата на Родината. Всяка година на 18 август в храм-параклис „Св. Иван Рилски“ е празник. На тази дата е починал патронът на светата обител, закрилник на всички българи. Приготовленията за храмовия празник започват още от рано сутринта. Освен литургията, отслужвана на този ден, се приготвя и курбан яхния, която се раздава на богомолците за здраве и успение. Храмовият празник се почита както от българите, така и от английските семейства, живеещи в Горна Липница. Всяка година на Димитровден (по стар стил) в Горна Липница се провежда традиционния събор на селото. Има няколко задължителни неща, които вече десетилетия се повтарят на този празник. Вечерта на предишния ден винаги мирише на запалена пещ, в която се пече традиционното за този ден агнешко месо, на горяща орехова шума от нападалите есенни листа и леко притеснения вид на стопаните, които все още не са готови за гостите. От поколение на поколение се предава и гостоприемството, а именно че на събор не се кани – всеки е добре дошъл. На сутринта от рано започват да идват гостите, а на площада се нареждат една до друга сергии със сладки изкушения и играчки за децата. Цари безметежно спокойствие... и така да късно вечерта.
Личности
Трифон Иванов (1965 – 2016), футболист, наричан още „Вълка“, той е най-добрия защитник в българския футбол за всички времена. Проф. Иван Б. Иванов, физикохимик Серафим Северняк , писател