Църква "Св. Димитрий" - Горна Липница

През периода на Възраждането, след изграждането на килийното училище в село Горна Липница, местните жители започнали борба за издигане на църква. Според летописните записи, в продължение на няколко години се срещнали със силна съпротива от страна на османските власти и турското население в региона. За да получат официално разрешение, видни селски представители – хаджи Петър Монев, Мони Николов, Минчо Хаджипетов и хаджи Ламби Вълчев – предприели дълго пешеходно пътуване до Цариград. Едва на 1 юни 1859 г. бил получен султански ферман, датиран от 24 май същата година.

След преодоляване на допълнителни пречки и бюрократични процедури, през 1863 г. църквата най-после била завършена. Тя била изградена в крайната част на селото, на обширен терен, където се намирали и българските гробища. За да избегнат конфликти с османските власти, строителите нарочно изсипали изкопаната пръст около сградата, за да я направят визуално по-ниска. След Освобождението (1878 г.) предната част била почистена, но задната останала непроменена до наши дни.