Дъскот (Село)

Област: Велико Търново

Население: 444 души[1](15 март 2024 г.)14,1 души/km²

Площ: 31,472 km²

Надморска височина: 250 m

Пощ. код: 5223

Тел. код: 061394

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 24685

История

За името на с. Дъскот има две предания. Едното, е че в една от местностите, наречена „Отлака“ имало вековна дъбова гора, от която дъскорезница е бичела дъски, а другата е – от над селските каменни кариери са се вадели плочи, като дъски.

„Дъскот“ е българска дума и може да се предполага, че селото съществува от Втората българска държава, но от направена справка в Ориенталския отдел (турски архиви) за пръв път се споменава през 1618 година в една турска книга, в която е записано, че 57 български къщи плащат данък към турската държава.

В нивите на землището на Дъскот са намирани глинени съдове, керемиди, тухли и много монети, което предполага, че то е било римско. На една от могилите през 1957 година е открита делва от тракийско време, която е предадена в Окръжния музей на Велико Търново. Несъмнено Дъскот е било някога тракийско, а по-късно и римско селище.

География

Село Дъскот е разположено на високо място на тъй наречените „Дъскотски възвишения“ на 198 м над морското равнище. Намира се на 8 км източно от гр. Павликени, а къщите му са разположени по северния скат на възвишението с изключение на 10 – 15 къщи, които имат изглед на юг към Стара Планина, „Паметника на свободата“ на връх „Шипка“, долината на река Росица, каналите на язовир „Александър Стамболийски“, селата Лесичери, Стамболово, Михалци и градовете – Бяла Черква и Сухиндол. Съседни села са селата Лесичери, Паскалевец, Горна Липница, Долна Липница и Патреш. Климатичните условия на полубалканския въздух, плодородието на чернозема и добрата вода из землището са благоприятствали за възникване и съществуването на Дъскот.

Личности

Родени в Дъскот

Ганчо Иванов (ок.1876 – 1913), учител в селото в началото на ХХ век , основател на местната социалистическа организация, загинал в Междусъюзническата война .