Българско знаме

Емен (Село)

Област: Велико Търново

Население: 81 души[1](15 март 2024 г.)5,41 души/km²

Площ: 15,021 km²

Надморска височина: 301 m

Пощ. код: 5065

Тел. код: 061203

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 27423

История

В едни от първите запазени документи името на селото се среща като Ямен.

През 1879 г. в Емен е изграден Православен храм „Свети Архангел Михаил“ .

Жителите на село Емен са участвали изключително активно в Балканската война 1912 – 13 г. за освобождаване на останалите под османска власт българи и български територии. Само загиналите във войната са 11 мъже. Това са: Величко Косев Табаков, Иван Панайотов, Стоян Иванов Мънков, Христо Генов Шипкалията, Цанко Генчев Цанков, Иван Драганов Делидраганов, Стойчо Събев Малчев, Ради Стоянов Ганчев, Величко Георгиев Върбанов, Недялко Бончев, Христо Йорданов Герчев.

Още по-масово е участието на жителите на селото в Първата световна война (1915 – 18 г.) От участвалите във войната са загинали 16 мъже. Това са: Драган Йорданов Драганов (офицер), Недко Генчев Георгиев (офицер), Цоню Петков Колев (фелдфебел), Георги Й. Георгиев (старши подофицер), Станчо Димитров Недев, Колю Цонев Пенчев, Колю Дечев Трифонов, Цоню Славчев Пейков, Колю Косев Папазов, Недко Колев Папазов, Георги Рачев Танчев, Никола Цонев Стоянов, Милю Петров Милчев, Пеню Христов Тодоров, Марин Дамянов Стрезов, Станю Славчев Стрезов.

Хора от селото участват и в Отечествената война 1944 – 45 г. и дават една жертва – Пейко Монов Пейков. Убит през месец март 1945 година в Унгария.

Една жертва селото дава и по време на Септемврийското въстание през 1923 г. Това е Лазар Йорданов Карадраганов.

През 1958 г. в Емен е построено читалище „Светлина“. В Емен се провеждат родови срещи през годините 1974 и 2008 .

География

Село Емен е разположено в живописните поли на Предбалкана, на 20 km западно от Велико Търново и на 8 km от магистралния път Велико Търново – София, в непосредствена близост до Еменския каньон на река Негованка.

Събития

В комплекс „Имението“ през август се организира традиционен пленер по градинска дървопластика. Най-добрите произведения са изложени в двора на комплекса.

Личности

Пейко Монов Пейков – убит през месец март 1945 година в Унгария.