Камен (Село)
Област: Велико Търново
Население: 1672 души[1](15 март 2024 г.)48,9 души/km²
Площ: 34,209 km²
Надморска височина: 276 m
Пощ. код: 5160
Тел. код: 06163
МПС код: ВТ
ЕКАТТЕ: 35657
История
През 1934 г. дотогавашното турскоезично име на селото Чаѝр (ливада) е променено на Теодо̀сиево (на името на Теодосий Търновски ) , а през 1951 г. – на Камен . Преименувано е на Камен, псевдонима на Марко Ангелов (Камен) – роден през 1921 г. в с. Горски Сеновец, учил „Право“ в София, интерниран в лагера Ени Кьой , впоследствие партизанин , убит след престрелка с полицията/ жандармерията на 28 юни 1944 г. В центъра на селото има негов паметник. При промяната на имената на населени места и улици в началото на 1990-те и замяната на комунистическите символи, името на селото не е променено. По неофициални данни, след девети септември е разстрелян не истинският убиец, а друг, който поискал да се „впише“ вместо него.
Смята се, че селото води началото си от периода преди падането на България под османска власт .
В землището на селото има останки от селища и от средновековна крепост. Камен се споменава в турски документ от XV век с името Бахтовани , в документи от 1573 г. и 1876 г. – като Чаир .
През 1859 г. в селото е изграден християнски храм – църквата „Свети Георги Победоносец“.
От 1854 г. има килийно училище (с учител поп Д. Кочев), училищна сграда от 1856 г.; народна прогимназия – от 1897 г., допълнително земеделско училище – от 1934 г., гимназия – през периода 1944 – 1958 г.
През септември 1877 г., по време на Руско-турската война (1877 – 1878) , край селото се води сражение между източния руски отряд и турски войски от укрепения четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. В боевете русите загубват около 500 души (88 души са убити и 412 – ранени).
През 1896 г. е учредено читалище „Възпитател“.
На 30 май 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Сталинец“ – село Камен, което през 1958 г. влиза като бригада – село Камен в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Комуна“ – Село Камен (1958 – 1975). През 1975 г. ОТКЗС „Комуна“ се влива в АПК „Път към комунизма“ – Стражица.
География
Село Камен се намира в източната част на Дунавската равнина , около 9 km на север-северозапад от общинския център град Стражица , 35 km на североизток от областния център град Велико Търново и 24 km на запад-югозапад от град Попово . През селото минава третокласният Републикански път III-514 – в границите му негова главна улица, по който на запад се стига до Велико Търново, а на изток – до връзка с второкласния Републикански път II-51 и по него – до град Попово.
Надморската височина в центъра на Камен пред сградата на кметството е около 235 m, нараства на север, изток и юг до към 280 m, а намалява на запад към течащата на около 1,5 km река Баниски Лом – част от речната система на река Русенски Лом .
В землището на село Камен към 2019 г. има три малки местни язовира (микроязовира): два южно от селото на около 2 km и 3,5 km, с приблизителни площи съответно 6 ha и 20 ha, и един източно до селото с приблизителна площ 3 ha.
Климатът е умереноконтинентален , почвите са излужени черноземни .
Населението на село Камен , наброявало 2645 души към 1934 г. и 2555 – към 1956 г., намалява до 1474 към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1499 лица, за 893 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 119 – към „ турска “, за 193 – към ромска , за 4 – към други, за 260 – не се самоопределят и за 30 не е даден отговор.
Събития
В памет на загиналите руски воини ежегодно се провежда Петровски панаир в най-близките събота и неделя до 12 и 13 юли. На панаира т.е. т.нар. „ Сбор “ на село Камен по известен като Каменски панаир , разположен в северната част на селото на поляната до болницата по пътя към Нова върбовка . Сборът е свързан с освобождението на селото от турска власт.
Личности
Димитър Сотиров (1920 – 1944) – български летец-изтребител. Емил Близнаков (1926 – 2003) – български лекар, български и американски учен от български произход. Никола Тодоров Стателов – Манолев (1894 – 1965) – фармацевт , любител археолог . През 1949 г. е управител на аптека в село Камен; тук, в землището на селото и околностите открива тракийски погребални могили и селища от новокаменната епоха .